Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„За“ и „против“ закона срещу тероризма

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Срокът за обществено обсъждане на проекта на Закона за противодействие на тероризма, публикуван от МВР преди две седмици, вече приключва. До формалното му изтичане в петък не се очакват други реакции, освен вече известните. Намерението за закон срещу тероризма се приема, но с резерви.

Ако проектът стане закон във вида, в който бе публикуван за обсъждане, специалните служби ще могат да забраняват достъпа до интернет, напускането на страната и дори срещите с определени лица. Ще стане допустимо отнемането на лични документи. Военните ще получат право на полицейски функции като проверяване, обискиране и задържане на граждани. В районите на антитерористични операции ще може да се ограничават граждански права, а всеки ще е длъжен да понася ограниченията и да съдейства на властите. На медиите ще се вмени дълг да ”предават незабавно и без изменение информацията, необходима за осведомяването на обществеността” без право да разкриват подробности за действията на службите.

Драстичният характер на някои от мерките срещу тероризма предизвиква широко обществено несъгласие. В средите на правозащитниците доминира схващането, че авторите на проекта се опитват със закон да лишат българина от основни конституционни права. Според адвоката правозащитник Михаил Екимджиев, проектът дори е „атентат срещу човешките права“ и ако стане закон ще „промени начина на живот на хората, техните навици и ценности.“ Особено негодувание предизвиква предвижданата възможност службите да следят и подслушват шест пъти по-дълго, отколкото е допустимо сега, но без да са длъжни да отчитат какво правят със събраните данни. Авторите на проекта очевидно не са отчели отрицателния досегашен опит на страната в това отношение.

Резерви изявяват и експерти от средите на специалните служби. Бившият шеф на разузнаването Кирчо Киров коментира, че при толкова терористични актове в близост до границите на България се налага такъв закон да бъде приет час по-скоро. Според генерала обаче, ограничения на гражданските права са допустими само по време на антитерористични операции и при строг контрол върху дейността на специалните служби. И друг бивш директор на разузнаването – Димо Гяуров, има подобно разбиране. Според Гяуров става въпрос за извънредно законодателство, при което е наложително всички ограничителни процедури да бъдат много ясно и подробно разписани, за да се избегнат злоупотреби. И той като Киров смята, че е нужен сериозен контрол върху действията на службите, като мерките им бъдат разрешавани от Специализирания съд. Експертът по антитероризъм Христо Смоленов обаче е на по-различно мнение – според него правителството предлага закон за административно противодействие на тероризма, а досега никоя страна не се е справила с тероризма с административни действия.

Оспорва се всъщност не приемането на специален закон срещу тероризма, а предлаганата с проекта за него степен на ограничаване на личните свободи в полза на сигурността на държавата. Със сигурност това ще е и основният спор в хода на предстоящия парламентарен дебат. Но дори и социалистите, сред които има съмнения относно необходимостта от отделен закон срещу тероризма и виждат склонност към прекомерни правомощия на властите, отсега твърдят, че щом като правителството намира за необходимо да има такъв, няма да откажат да го подкрепят в парламента. Управляващите смятат, че приемането му е закъсняло и хранят надежди то да стане до края на лятото. И не би било зле, за да се избегне излишно политизиране на дебата от кампанията за президентските избори през есента.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Македонски творци отказаха да гостуват в София за честване на Гоце Делчев

Творците от Северна Македония, които са потвърдили участие в концерта за отбелязването на 153-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев, са отказали ангажимента, съобщава БТА. Преди повече от седмица актрисите Валентина Божиновска и Илина..

публикувано на 31.01.25 в 11:55
Бургаският мост - място за срещи и още нещо...

Български градове в надпревара за Европейска столица на културата 2032

През 2032 година България и Дания ще изберат свои градове за титлата "Европейска столица на културата". Процедурата ще започне през 2026 година, когато двете държави официално ще поканят своите градове да подготвят кандидатурите си...

публикувано на 31.01.25 в 11:25

"Възраждане" искат правителството да прекрати сътрудничеството със СЗО

Партия “Възраждане” внася проекторешение за излизане от споразумението със Световната здравна организация (СЗО), съобщиха от парламентарната формация. Те изискват от правителството да прекрати Основното споразумение със СЗО за установяване на..

публикувано на 31.01.25 в 11:07