Преди 50 години, на 26 юни, в град Русе е открит Националният музей на транспорта и съобщенията. Той се намира в сградата на първата железопътна гара у нас. За интервю по повод 50-годишнината потърсихме Златина Стефанова – експерт по „Традиции и туризъм” в БДЖ.

Коя е първата железопътна линия в българските земи?

Строителството на първата линия в днешните български земи е възложено на дружеството на братя Баркли. Това е железницата Русе-Варна. Договорът е  подписан през октомври 1863 година. Началото на железопътното строителство на територията на България е на 21 май 1864 година. И две години по-късно, на 7 ноември 1866 година, тръгва първият влак по първата ж.п.линия в българските земи – Русе-Варна. Строителството започва едновременно от речния град и от морския. То се отразява благотворно върху развитието на селищата, край които минава линията и особено на гарите Русе и Варна чрез разрастването на пристанищата им.

Доколко познати като кадри на железниците са революционерите Тодор Каблешков, Захарий Стоянов, Иларион Драгостинов, Георги Икономов?

Започналото в Турция железопътно строителство съвпада с борбата на българския народ за освобождение от османска власт. Васил Левски насърчава членовете на революционните комитети да участват в строителството, а по-късно в управлението на ж.п.линиите, за да се използват железниците за бъдещата революция. Това обосновава исторически факта, че много от ръководителите на Априлското въстание от 1876 г. са железничари. Тодор Каблешков е началник на гара Белово, Захарий Стоянов е в гара Симеоновград, тогава селището се е казвало Търново Сеймен. Иларион Драгостинов е телеграфист в гара Русе, Георги Икономов е маневрист в гарите Русе, Търново Сеймен и Одрин. 

Каква роля след Освобождението /1878 г./ е имал железопътният транспорт, какви са били плановете на българските власти за новите ж.п. артерии?

Следосвобожденските дейци, съзнавайки историческата си отговорност, поставят основните начала на железопътната политика на България – мрежата да обхваща всички части на страната, а железниците да бъдат държавни. По времето, когато Петко Каравелов е министър-председател, се работи усилено за това. Именно той внася Закона за железните пътища, който е приет на 18 февруари 1885 година. Съгласно този закон те стават собственост на държавата, строят се с разрешение на Народното събрание и се експлоатират от държавата. Създават се български държавни железници. Започва строителството на линията Цариброд-София-Вакарел от българско строително дружество начело с инженер Иван Гроздев. Това е първата линия, построена и експлоатирана от българи. На 23 юни 1888 година тя е завършена. Дължината и е 106 километра. В същата година премиерът Стефан Стамболов прави неуспешни постъпки да уреди със споразумение държавната експлоатация на вече завършената и работеща линия Вакарел-Белово. Този участък е построен от предприемача Виталис. Стамболов завзема участъка, отстранява със сила чиновниците му и още същия ден организира движението на влаковете с български персонал. На 1 август 1888 година започва експлоатацията на тази линия. Открита е и цялата линия Цариброд-София-Белово за международни превози.

Днес миналото на железниците по нашите земи се оглежда в три музейни експозиции в град Русе. „Старата гара” представя важни моменти от развитието на железопътния транспорт у нас и връзката му с корабоплаването по Дунав. „Парк-музеят” пък е събрал влакови състави от средата на XIX век и първите десетилетия на XX, товарни и специализирани вагони. Най-разкошна е колекцията „Вагон-салони” уникати – за височайши пътувания. В тях са пътували короновани особи: султан Абдул Азис, българските монарси Александър Батенберг,  Фердинанд, Борис Трети и други.

Сега има възстановени четири парни локомотива, които са за нормално междурелсие. Има и един за теснолинейката по линията Септември-Добринище. София също разполага с парен локомотив, произведен през 1941 година в Германия. Развивал е  скорост 120 км в час. Това го прави един от най-бързите парни локомотиви в историята на нашите железници. Друг негов събрат е създаден през 1942 година, също в Германия. Наричан е баба Меца, защото е бил сред най-мощните локомотиви за своето време.  Възстановен е миналата година. А теснолинейката има и ретровагони. Два от тях са пътнически.

Снимките са предоставени от Националния музей на транспорта и съобщенията