В софийското кино „Влайкова“ се прожектират филмите „Урок“ на българските режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов и ”Септември” на гъркинята Пени Панайотопулу. Българо-гръцките киновечери са част от програмата на новото гръцко-българско дружество „Аристотелис“. Регистрирането на дружеството е формално скрепяване на едно съществувало отдавна общество на съмишленици, наречено „Приятели на Стефан Гечев“ (известен български журналист, поет, преводач, драматург и белетрист). С него полагаме усилия за прехвърлянето на духовни мостове между България и Гърция - казва преводачката Здравка Михайлова.

Мостовете са отдавнашен символ на ЕС, но в настоящата сложна политическа обстановка и опасенията на някои от европейците, че общността върви към разпад, естествено изниква въпросът дали моментът за изграждането на един такъв мост е подходящ.

На Балканите са строени много мостове, които са подложени на напрежение или тънат в забрава, така че скептицизмът е основателен, смята друг от основателите, издателят Георги Гроздев. Според него дружеството е обърнато към просветените и представлява център за духовна съпротива срещу културния упадък. Но все пак, черната перспектива не е единствената възможна.

Нито Европа ще се разпадне, нито балканското общество - твърди бизнесменът Вангелис Карафотакис на чист български.- Имаме огромна балканска история и огромна балканска култура, които ни правят едни от най-щастливите хора в обединена Европа. Разбира се, живеем в един свят на голяма борба на интереси, но толкова години оцеляваме и можем да мислим за бъдещето.

Защо бяха избрани точно тези два филма?

„Филмът „Септември“ разказва историята на една „различна“ жена, която може да бъде гъркиня, българка или германка, казва председателят на дружеството Янис Льольос, завършил социология в Софийския университет, живеещ и работещ в България. Темата е сближаването, което отваря хоризонти за мислене, приятелство и обич. Краят е вълнуващ и аз самият се почувствах обогатен“. От друга страна, „Урок“ ни го препоръчаха едновременно 7 души, които не се познаваха помежду си, продължава той. В този филм участва един гръцки продуцент и част от финансирането му идва от Гърция, но това не е всичко.

Ние прожектираме тези филми, защото са много актуални, обяснява г-н Карафотакис. Brexit се случи с гласовете на хората, които се страхуват от бежанците, а този проблем е основен за Европа. Гледайки този филм, можем да се запитаме „кои сме ние“, „кои са другите“ и „защо трябва да приемаме различното.

Какъв е българският принос в това сдружение?

Има големи български автори, които са преведени на гръцки, като номинирания за Нобелова награда Йордан Радичков, казва Здравка Михайлова. Благодарение на гръцкото издателство „Кедрос“, в поредицата му „Балканска библиотека“, са излезли Антон Дончев, Георги Господинов, Алек Попов. През 70-те са превеждани Димитър Талев, Димитър Димов, но тези издания отдавна са изчерпани. Няма планомерно особено представяне на значимите ни автори, т. е. има много работа от наша страна, за да популяризираме българската култура, за да бъде движението по културния мост, който градим, двупосочно.

Искаме да излезем от своя „апартамент“, да видим какво се случва у съседите, казва Янис Льольос. Искаме да се запознаем, да влезем в диалог, имаме много идеи, отворени сме и за предложения. Засега работим на доброволни начала, но има институции, които искат да ни подкрепят, Мечтата ни е всичко това да не се случва само между столиците, а да обхване по-голяма част от нашите страни.

До нови срещи ни пожелават от дружеството „Аристотелис“ с девиза на  българската „Балканска библиотека“, дело на Георги Гроздев: „Всеки може сам, но е по-добре заедно със съседите“.