Големият български цигулар Мичо Димитров е роден в Пловдив. Там завършва музикално училище, а консерватория в София при Боян Лечев и Владимир Аврамов. Финалист е на конкурса „Чайковски" в Москва, лауреат на конкурса „Фриц Крайслер" във Виена. Специализира при проф. Ифра Нийман в „Гилдхол Скуул” в Лондон. Концертмайстор на Пловдивската филхармония, с диригент Добрин Петков до 1988-а.

За празника на духа, около своя юбилей, разказва маестрото:

Годините летят. На 20 май тази година влязох в седмото десетилетие. Аз съм цигулар, но последните 4 години и рисувам. Юбилеят ми започна особено – с изложба и концерт, посветен на камерната музика. Музиканти от фондация „Консонанс“ (известна още като „Духовното наследство на Панчо Владигеров"), основана през 2006 г., свириха за мен в галерия „Тракарт“ в Пловдив – едно прекрасно място, пълно с римски мозайки и история, където и аз изсвирих няколко произведения. Но най-голямото събитие, безспорно беше участието ми на 52-рия Международен камерен фестивал в Пловдив, един от най-старите в Европа, в рецитал с моята постоянна партньорка, пианистката Виолета Попова. В етнографския музей изпълнихме букет произведения от различни периоди на моя живот, които съм свирил.

За музицирането с едни от най-изтъкнатите световни имена, както и за покоряването на престижни сцени, ни разказва Мичо Димитров:

С Ифра Нийман се запознах на конкурса „Чайковски“, на който съм финалист и дипломант през 1978-а година. Няколко месеца по-късно спечелих извънредната награда на конкурса „Крайслер“ във Виена и именно там той ми предложи стипендия на британския съвет, и заминах пролетта на 1980 г. Останах 3 години в Англия и последните два месеца получавах обаждания от легендарния български диригент Добрин Петков, който ме помоли да поема поста концертмайстор на Пловдивската филхармония, тъй като моят прекрасен колега и приятел в живота Кеворк Мардиросян е получил същата покана за стипендия, т.е. след изтичане на моята, той беше следващият специализант на проф. Нийман. Естествено аз приех и ние си разменихме местата. Почти не се срещнахме на концертмайсторския пулт в Пловдив. Той се върна след 2 години, но вече с явното намерение да отпътува за чужбина, както и направи. Аз останах с Елмира Дърварова, докато тя също не замина в Америка, в Метрополитън Опера. (Елмира Дърварова е първата и единствена досега жена концертмайстор в историята на Метрополитън Опера в Ню Йорк). Нас тримата ни наричаха „тримата звезди – концертмайстори“. Отидох през 1988 в Холандия, където спечелих конкурса за концертмайстор на най-големия холандски радиофилхармоничен оркестър. На този стол прекарах 25 години.Продължавам да свиря. Все-повече преподавам в последните години и водя майсторски класове в България.

За рисуването, стила и произхода на своите катедрали, продължава да споделя големия ни цигулар:

Ние, изпълнителите музиканти, в най-добрия случай сме съавтори, но преди всичко сме интерпретатори. Аз не мога да променя и една нота на Моцарт и трябва да спазвам това, което е написано 250 години преди мен. Искаше ми се нещо да излезе от моята ръка и най-интересно е, че вместо към музиката се ориентирах към рисуването. То ми дава свобода, възможност за импровизация и е хоби. Рисувам акрил. Живописта е друга категория и класа. Винаги съм изпитвал огромно страхопочитание към архитектурата и най-вече средновековната и древната. Обичам и руини. Места духовни, в които хората са вярвали и изпълнявали обреди. За мен са „свети“ места. Не защото се казват „църква“, а поради духовният им заряд. Имам и цял цикъл графика. Опитвам различни неща. Надявам се да изградя клас в България, с който да мога постоянно да работя. Имам пет пъти годишно майсторски класове. Познавам почти всички талантливи деца от последните две поколения. След период на пълен упадък, сега отново се появи една ренесансова вълна. Има чудесни деца и винаги ми е приятно да ги слушам. Дай Боже наистина да има възраждане, защото ние това сме учили и по този начин изразявам душата си. Друго не зная.