Дарина Такова е една от най-известните ни оперни звезди. Завършва Консерваторията в класа на проф. Мила Дюлгерова и проф. Мати Пинкас. До 1989 г. е солистка на Софийската опера.

Следват покани от почти всички големи оперни театри в Италия, ролите ѝ непрестанно се увеличават, а сред тях са Лучия ди Ламермур (от едноименната опера на Доницети) и Виолета (главната героиня в „Травиата“ на Верди). Много са участията ѝ на оперните фестивали, като особено място заема този в Пезаро – родният град на Росини. Пее и на Арена ди Верона, на Бароковия фестивал в Инсбрук. Гостува в Ковънт Гардън, Лондон, в „Златното петле“ на Римски-Корсаков, в Метрополитън опера, Ню Йорк във „Фауст“ на Гуно, Карнеги Хол, Ла Скала в Милано, Римската опера, оперните театри на Флоренция, Болоня, Торино, Верона, Палермо, Триест, Неапол, Венеция, Парма. Фестивалите в Пезаро, Бергамо, Арена ди Верона. Концертните зали на Санта Чечилия, Концертгебау в Амстердам, както и по големите сцени на Париж, Мюнхен, Берлин, Мадрид. Работи с най-великите диригенти като Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Зубин Мета, Уго Де Ана и големия оперен режисьор Франко Дзефирели. Има многобройни филмирани записи и копродукции от спектакли с участието на Дарина Такова. От 2007 г. оперната ни прима започва да преподава и учредява фондация, носеща нейното име, която подпомага развитието на млади оперни артисти. Организира майсторски класове и кани световноизвестни оперни певци, сред които Карло Коломбара, Роберто Скандиуци, Лучана Д`Интино.

За дейността на своята фондация „Дарина Такова“ и целите, които си е поставила като неин създател и основен двигател, ни разказва самата Дарина Такова:

Имам много интересни идеи и проекти. Реализация на тези проекти. Непрекъснато се разширява това, което искаме и това, което правим. Вече не е само занимание или работа, а е мисия – да създам нова оперна, певческа генерация у нас, тъй като операта и оперните певци са нещо много важно за България. Операта е елитно изкуство. Не можем да искаме да има масова подкрепа, но е нещо, което изначално имаме. През годините малко го поизгубихме и затова ще направя всичко, което зависи от мен, за да продължим да имаме този блясък и имидж по отношение на операта в световен аспект. Операта е за страстни почитатели и подготвена публика. За да станеш неин последовател, трябва да я познаваш. Започва се внимателно от детска възраст. Защото или се отвращаваш или се влюбваш за цял живот в нея. Затова трябва да се поддържа високо ниво на изява. По този начин се възпитават и младите, и публиката, и случайно изкушените зрители. Ние, поколението на 60-те и 70-те, имахме много задълбочено обучение по пеене и история на музиката. Моята първа среща с операта беше много смешна, защото ни заведоха от училище на „Вълшебната флейта“. След това, ролята на Царицата на нощта ми направи кариера. Факт. Моите професионални стъпки започнаха с тази роля през 1988-ма и тя беше трамплинът за всичко, което ми се случи впоследствие.

За покорените големи оперни сцени, за градацията по пътя на една звезда към върховете, продължава да ни говори Дарина:

Не става изведнъж, защото ако попаднеш внезапно на една такава голяма сцена, ще получиш директно инфаркт. Има градация. Както „La Scala”, което означава „стълба“, наистина е това – изкачване. За да стигнеш до Метрополитен, трябва да си извървял един дълъг път и вече да имаш определени театри и ниво на изява. Нищо не е случайно. И когато се озовеш на една такава сцена – ти си подготвен. Не е „бум“ от небесата. Пях Травиата на Арена ди Верона и всички колеги ми казваха: „Внимавай да не се изплашиш. Не повдигай очи нагоре, не гледай.“ Наистина се чувстваш толкова малък и уплашен в това монументално пространство, особено когато цялата публика от двайсет хиляди души запалват традиционно свещички на арената и попадаш в един космически, приказен свят. Там не се уплаших.Особено състояние преживях в Метрополитен. Попадаш в едно гигантско затворено пространство. В един много голям театър. Единствено тогава си казах: „Трябва да запълня с гласа си и с присъствието си това пространство.“ Направих го с „Фауст“ на Гуно, през 2006-а. Имам много щастлива и радостна кариера. Любимият ми театър обаче е Ковънт Гардън. Когато започваше интерлюдията на „Травиата“ и аз бях вече на сцената се разплаках, защото си казах: „Уау… Къде попаднах? До къде стигнах! Благодаря за всичко, което ми е дадено да преживея.

Мога да кажа, че попаднах в златните години на операта – продължава певицата. – Аз се оттеглих от активната си кариера точно през 2006-та. Това е последната година на „златния“ период на операта, която сега е в пълна криза. За сравнение, това, което беше особено в Италия е тотална разруха. Виждам я в дълбокото огорчение на колегите си от това, което се случва. Затваряне на театри, анулиране на цели заглавия, проблеми със заплащането. Колкото и да сме хора на изкуството, заплащането върви паралелно с нашето изграждане като артисти. Защото, чисто финансовата страна е огледалото на нивото, до което ние достигаме. А ние работим от деца. Когато един музикант започва да свири и пее, това е един цял посветен живот. Фондация „Дарина Такова“ е на мое име, за да бъде разпознаваема в интернационален план. За догодина съм планирала цял оперен спектакъл – „Травиата“, с мой майсторски клас и режисиран от много голям творец.