Познаваме ли достатъчно нашите герои от историята? Онези, на които дължим българското Възраждане и Освобождение. Какво знаем за Софроний Врачански, Иван Вазов, Христо Ботев, Васил Левски? Основни неща, част от които са или догадки, или откровени неистини. Днес ще се опитаме да развенчаем част от митовете, обвили тези личности чрез среща с режисьора Искрен Красимиров, основател на проекта „Незабравимата България”. С филмите, които прави, той иска да достигне до младите хора, да ги накара да обикнат българската история и да научат истината за нея. Интересно е да споменем, че Искрен е правнук на един от Ботевите четници. Дядо му е бил сред двестате юнаци, били се редом с Ботев в Балкана. Успява да избяга в Сърбия. След това е съден във Видин и Русе. Избягва смъртта благодарение на първия в историята на България служебен защитник Илия Цанов, който издейства осъдените на смърт 17 души, да бъдат заточени в Диарбекир. Това вероятно обяснява интереса на Искрен  към живота и делото на Христо Ботев. Два са филмите, които е снимал за него. Ето защо, не можех да не попитам какво е онова, което все още не знаем за големия поет и революционер?

Има една мисъл на академик Петър Динеков, който казва, че всички знаем кой е Ботев, но всъщност нищо не знаем за него. Ние се убеждаваме, че е така, защото обиколихме над 200 училища, десетки университети, читалища, кина из цяла България и в чужбина. Хората знаят много малко за Ботев – основните неща, но не знаят точно къде загива. Все още битува митът за връх Околчица, но истината е друга – лобното място на войводата е под връх Камарата в долината Йолковица. Не знаят кой е убил Ботев, за което беше и нашият последен филм „Убий Ботев”. Тези думи са произнесени някъде от някого, независимо дали е четник или турчин. Ние твърдим, че за жалост войводата става жертва на заговор, но това не бива да развенчава мита за него. Той е два пъти герой, защото посреща оръжието на неприятелите също толкова геройски, колкото посреща оръжието и на предателите.

Следващият проект, който Искрен успява да завърши, е филм за Софроний Врачански. Той е първи и засега единствен филм за светеца, без чиято помощ Паисиевата „История славянобългарска“ вероятно щеше да остане само в мрачната килия на светогорския монах. Идеите на младия режисьор не свършват дотук. Догодина планира филм, посветен на Апостола на свободата Васил Левски по повод 180 години от рождението му. До 1 ноември тази година пък се надява да завърши  филма си „Българин да се наричам” за патриарха на българската литература Иван Вазов. Ето какви идеи има Искрен за него:

Ще се спрем върху две емблематични негови произведения „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”. Ще ги заснемем на автентичните места – в село Челопеч, където е комплексът „Баба Илийца” и в село Очин дол, където е комплексът „Дядо Йоцо гледа”. Ще има кадри от въздуха, игрални възстановки, анимационни елементи, ще се облегнем на мненията на историците Андрей Пантев и Пламен Митев, с които работим. Така ще обединим тази пъстра, шарена мозайка и ще вплетем в нея дядо Вазов, изигран от един и същ млад актьор, който ще се превъплъщава ту в младия, ту в по-възрастния писател. Мисля, че така ще изградим цялостен портрет, който ще бъде достъпен и за най-младото поколение. Да достигнем до младите е наша основна цел във всичките ни филми.

Патриотизмът и родолюбието не са вродени, а са качества, които се възпитават от най-ранно детство. Именно затова има голяма потребност от  проекти като „Незабравимата България”. С тяхна помощ нашите наследници ще знаят кои са, каква е историята им, ще са горди с нея и ще имат достатъчно достойни примери за подражание.