„Тъкми се издаването на списание „Златорог”– да питаме и Сирака. „Слово” ще излиза – да викаме Сирака, какво ще каже за разните отдели. Изложба ще се открива – да дойде Сирака, да видим кои картини ще бъдат изложени. Стихотворна сбирка ще се печата, жури или комитет за изкуство и култура ще се учредява – да поговорим със Сирака...” Така започва своята статия Анна Каменова, публикувана в списание „Златорог” през 1943 г. по повод смъртта на Сирак Скитник. „Да попитаме Сирака” – се нарича и дискусията през този месец, която привлече вниманието ни в Националната галерия „Квадрат 500”. Изкуствоведът Боряна Вълчанова ни въвлича в нея:
„Да попитаме Сирака” е една от лекциите, които са посветени на различни художници от инициативата на Националната галерия „Специалистите разказват”. Веднъж в месеца някой от уредниците на Националната галерия представя даден проблем, художник или картина, сред произведенията в представителната експозиция на „Квадрат 500”. Първата лекция бе посветена на творчеството на Васил Стоилов, след което беше Жул Паскин. Галерията притежава една от най-големите колекции от творчеството на Сирак Скитник – над 177 оригинала. Тя осветлява абсолютно всички периоди, през които той е работил – от най-ранните му работи от Петербургския период до неговата смърт през 1943 година. В постоянната ни експозиция има 7 негови произведения.
Художник, поет, литературен и театрален критик, директор и артистичен секретар на Народния театър. Журналист и първи директор на Българското националното радио. Първи председател на Съюза на българските художници. Зад всички тези превъплъщения стои личността на Панайот Тодоров Христов – истинското име на Сирак Скитник. Необикновеното съчетание на различни таланти, новаторски принос и неотразимо въздействие върху българската култура от първата половина на XX век го правят ярка фигура в културния живот на страната ни. Роден в Сливен през 1883 г., той рано остава сирак. Първо учи в духовната семинария, а след това заминава за Петербург, където завършва изобразително изкуство. Връщайки се в София, дебютира като поет със стихосбирката „Изповед”. Участва в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Трудно можем да разкажем за него накратко, затова питаме Бояна Вълчанова по какво да го разпознаем най-бързо сред останалите български художници.
В своето изкуство той наистина е многолик и предизвиква до ден днешен огромен интерес сред изследователи и критици. Представител е на различни направления – родно изкуство, сецесион, експресионизъм. Една наистина космополитна личност, която оставя дълбоки следи в нашия културен и обществен живот. Трудно бихме могли да се сетим за друг художник, който наистина да е толкова всестранно развит и да оказва такова влияние в множество различни сфери. Да не забравяме, че той е бил артистичен директор на Народния театър. Той спомага изключително много за подобряването на работната среда, за сценографията като изкуство, а също за българската илюстрация. През годините илюстрира поеми на Едгар Алън По, „Български балади” на Теодор Траянов и издига илюстрацията на едно наистина високо за времето си ниво.
Въпреки универсалната му личност и трайно присъствие в културния живот на България, няколко десетилетия след смъртта му неговите картини в държавните галерии или частни колекции рядко срещат своята публика. Литературното му творчество, критика и театрално дело остават слабо проучени. Обяснението за печалната съдба на наследството е, че народната власт обявява Сирака за реакционер и картините му, както и поезията му, са забранени. Днес той се завръща от минало, за да ни напомни, че Има само едно вечно възраждащо се изкуство, вечно ново и вечно старо – тъй както е вечно стара и вечно нова човешката душа.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..