В народните представи Преображение Господне (6 август) е празник, който бележи границата между лятото и есента. Промените в климатичните условия, които са толкова важни за хората, особено силно засягат обработването на земята и отглеждането на домашните животни. Хората забелязали, че около тази дата денят намалява, змиите и гущерите се скриват в леговищата си, а лястовиците отлитат на юг. Затова се казва, че на Преображение денят „се пречупва“, обръща се с гръб към лятото и с лице към зимата. Във фолклора ни съществуват и вярвания, свързани със смисъла и значението на християнския празник.
Нека припомним, че Преображение се отбелязва по време на Богородичните пости (подготовка за големия църковен празник Голяма Богородица - 15 август). Според евангелските свидетелства Исус Христос завел трима свои ученици на планината Тавор в Галилея. Там изпаднал в дълбока молитва и се преобразил - „...лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“
На Преображение действат различни забрани за работа, особено за домашните дейности – не бива да се мие и пере. До този ден не бива също да се ядат къпини и грозде. В нашата традиционна култура гроздето е на голяма почит. Не само плода, но и лозата. Тя е изобразена в шевици, ще я видим в сложната дърворезба на иконостасите. А виното (заедно с хляба) се счита за най-чистото нещо. „С хляб и вино магия не може да се направи“ - казва народът ни.
Според легендите, къпината е дяволско творение. Независимо, че присъства на трапезата ни от векове. И до днес приготвяме сладка, сиропи и какво ли не от този полезен плод. Да не говорим, че в народната медицина се използват не само плодовете – пресни или изсушени, но и листата. Дивата къпина, според билкарите, лекува простуда, болести на устната кухина, на дихателната и храносмилателната системи, помага при разширени вени, диабет и какво ли не още. Според легендата, разказана от големия наш етнограф Димитър Маринов: „дяволът създал къпината в противност на гроздето, създадено от Бога. Дяволът прави така, та къпините да узряват по-рано от гроздето и с това прелъстява хората да ядат къпини … и по този начин да станат негови.“ Ето защо никой не бива „да зобе къпини преди да е зобал грозде“ (из „Народна вяра и религиозни народни обичаи“).
Рано сутринта на Преображение отнасят в църквата първите узрели гроздове. След службата, когато гроздето е осветено, жените раздават на семейството и съседите от него. На някои места носят също къпини, диня, ябълки, круши и други плодове.
След освещаването на плодовете пада и забраната за къпините. Сред кàпанското население (етнографска група българи, населяваща селища в района на Разград) на този ден не е разрешено да се яде червено грозде и червена диня. Вярват, че така ще предпазят лицето си от неприятни белези.
Природата се преобразява на 6 август, а това е възможност и за хората да се променят. Или поне да опитат. Съществува поверие, че небето се появява Божията врата, която се отваря. Тогава сам Господ се появява, за да изпълни желанията на праведните. Само те можели да видят Божията врата и да измолят от Господ каквото им трябва. Това вярване се отнася преди всичко за Богоявление – Йордановден (6 януари). Но на много места хората не заспивали цяла нощ, взирали се в нощното небе и се надявали да видят чудотворните двери.
Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..
Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..