Представата ни за лова най-често е свързана с отнемане на живот, законно притежание на оръжие, налудничаво хоби или отживяла проява на мъжественост. За една категория българи обаче, ловът по-скоро се възприема като среща с приятели, докосване до природата, начин да забравят за грижите си, та дори и за половинките си. Затова не е случайно, че началото на ловния сезон всяка година се превръща в празник за хиляди мъже и немалко жени у нас. Откриването му тази година е в събота на 13 август.

Наред с приятните емоции, бягството от ежедневието и високия адреналин, за българските ловци да отидеш на лов означава и грижа за гората и дивеча. Ежегодно те влагат усилия и средства за изхранването на дивите животни, участват и в потушаването на пожари, които всяка година изпепеляват стотици декари гори. Всяка пролет организират и залесявания в различни райони на страната. Голяма част от горите, с които сега се гордеем, са създадени от българските ловци.

По данни на Националното ловно-рибарско сдружение в България право на лов упражняват над 120 000 души. Благодарение на тяхната природозащитна дейност дивечовите популации запазват своята численост и многообразие. Дори през последните 4-5 години при отделните видове се наблюдава определен ръст. Според председателя на управителния съвет на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” Иван Петков:

Те се движат в рамките на 4 до 10% за различните видове дивеч. Дивата свиня, която е основен обект за лов е запазила своята численост, особено в характерните за нея местообитания. Бих казал, че популацията й е изключително висока в средната част на Стара планина (около Ловеч, Троян, Севлиево и Велико Търново). Числеността на местния дребен дивеч също е в естествените си граници, което се дължи на нашата Национална програма за устойчиво развитие на дивечовите запаси, която от 11 години функционира в Националната организация. Това се отнася и за яребицата в Южна България както и за ловния фазан в Северна България. Въпреки трудните за страната ни времена, ловците дават всичко от себе си за да поддържат равновесието при основните видове дивеч.

Българските ловци не получават пари от държавата и не ползват европейски субсидии за тази цел. Въпреки това съюзът на българските ловци инвестира в природата ни близо 8 милиона лева годишно. Тези средства се влагат в разселването на колхидски и ловен фазан, яребица, кеклик и полудива патица, общо около 150 и 200 000 птици. Така че, ловът не е просто излет, след който да се  върнеш с поредния трофей, а преди всичко  отговорност към опазване на природата и  популациите.

Въпреки грижите, които полагат за това, ловците имат немалко проблеми. Един от тях е бракониерството, с което те се борят от години. В много райони се знаят дори хората, които нарушават закона, но имената им се премълчават. Държавата е абдикирала, а проверките й, дали ловците имат разрешение за лов, изглежда не са достатъчни. Друг проблем е улавянето на жив дивеч от свободните територии с капани и затварянето им в частни стопанства, където буквално се разстрелват от псевдо ловджии. Това стана повод миналата година хиляди ловци от цялата страна да блокират центъра на София с искането да бъде сложен край на това безогледно унищожаване на природата. Тази есен, те очакват промените в Закона за лова и опазване на дивеча, които парламентът ще приеме през септември най-накрая да стриктно да регламентират правото на лов. Необходима е също и по-добра охрана на дивеча, както и ясни правила при определянето на границите на ловно-стопанските райони. До есента обаче има още време, в което любителите на лова да се насладят на любимото си занимание. А ето и думите на Иван Петков, специално отправени към ловците:

Ловният сезон е пред нас със своите изненади и предизвикателства, пожелавам наслука на всички ловци. Нека да ловуваме отговорно, да спазваме законите в страната и да не допускаме нарушения по време на ловните излети. Пожелавам на българските ловци да носят в сърцата си обичта към природата ни и да работят за опазването на нейното дивечово богатство, тъй като то ни е завещано от нашите предци и вече 118 години националната организация следва техния пример и дава всичко от себе си, това богатство да остане и за поколенията след нас.