Всъщност темата беше все още неизвестната кандидат-президентска номинация на управляващата партия ГЕРБ, когато в телевизионно интервю премиерът Борисов заяви угрижен, че България се намира в изключително усложнена външнополитическа обстановка. С тези думи може би искаше да подготви публиката за образа на следващия президент и главнокомандващ на въоръжените сили като гарант на сигурността и спокойствието в страната. А може би дори сам се вижда в този образ. Дали това е така, все още не може да се каже, но едно е сигурно – от сложната геополитическа схватка, в която се намира, Борисов едва ли ще излезе без щети нито като премиер, нито като президент.
Миналата седмица в Санкт Петербург се състоя дългоочакваната среща между руския президент Владимир Путин и турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Макар и индиректно, от изхода на преговорите зависят бъдещите взаимоотношения на съседна Турция с ЕС на фона на зациклилите преговори за членство, които се водят от 53 години. А поглед към Санкт Петербург бяха отправили не само от Брюксел, но и от София, защото там ставаше дума и за енергийни проекти, които пряко касаят България. Както за всяка друга държава, така и за България енергийните доставки са от ключово значение. Нещо повече – когато страната покрива около 95% от енергийните си нужди от Русия, те имат и геополитическо измерение. Тази енергийна зависимост не се харесва нито на България, нито на нейните партньори от тази и от другата страна на Атлантика. Тя е и основната причина за често менящия се курс в българската енергийна политика десетилетия наред в зависимост от това, дали в София управлява социалистическо, т.е. проруско правителство, или консерваторите, които са прозападно настроени. Когато преди 14 години бившият председател на БСП Георги Първанов беше избран за президент на страната, в България настана ерата на неговия „голям шлем”. Става дума за трите големи руски енергийни проекта АЕЦ Белене, газопровода „Южен поток” и петролопровода „Бургас-Александруполис”. Нито един от тези три проекта не е факт, но и трите до ден днешен не слизат от политическата сцена.
Срещу трите мегапроекта протестират не само десните политици в България, но и САЩ и ЕС. Министър-председателят Борисов първоначално също беше на страната на противниците на „големия шлем”. На конференция с американски бизнесмени в София дори наскоро гордо заяви, че България е спряла руските проекти. В навечерието на срещата Путин-Ердоган обаче премиерът смени курса. Позовавайки се на позиция на ЕК за спазване на европейското право, премиерът все пак допуска както доизграждането на АЕЦ Белене, така и размразяването на „Южен поток” и дори на петролопровода „Бургас-Александруполис”.
Този завой в енергийната политика може да се обясни с опасенията от очертаващата се конкуренция на регионалния пазар в лицето на Русия и Турция. Ако скараните Москва и Анкара действително се сдобрят, то България ще се окаже на страната на губещите. В Санкт Петербург се обсъждаше нова атомна централа в Турция, която би била достатъчна да покрие нуждите от електричество в региона. Така надеждите на България да изнася ток от бъдещата АЕЦ в Белене ще се изпарят. Подобен сценарий може да се очаква и за газопровода „Южен поток”, който от декември 2014 г. има своя алтернатива, наречена „Турски поток”. След разговорите с Ердоган в Санкт Петербург руският президент заяви, че знае за намеренията на България за съживяване на газовия проект, но поиска „железобетонни” гаранции за осъществяването му, след като Москва инвестира и загуби много време и средства. Това изказване съвсем не звучи като съгласие.
На фона на затоплянето на отношенията между доскоро непримиримо скараните Русия и Турция България се оказа в незавидното положение на губещ. Уви, това не бива да ни изненадва – в нашите географски ширини последователността в политиката рядко се приема за предпоставка за успех в преследването на национални интереси. Лично за премиера Борисов, който все още не е решил, дали ще се кандидатира за президент наесен, евентуалният му избор може и да му донесе известно спокойствие, но ще остави отворен въпроса, кой след него ще вади кестените от огъня.
Карлос Насар спечели още едно престижно отличие от световното първенство по вдигане на тежести. Той бе обявен за Щангист №1 сред всички 232-ма участници на състезанието в столицата на Бахрейн Манама. Световният му рекорд от 405 кг в двубоя на..
Директори на училища, учители и родители настояват за пълна забрана на социалната мрежа TikTok в България. Причината са инцидентите, които не подминаха и българските деца в опит да изпълняват предизвикателствата "Супермен" и "Спайдърмен". Десетки..
При всички положения говорим за екокатастрофа. Въпросът е дали ще бъде локална, регионална или международна, коментира за БНР бившият екоминистър Борислав Сандов след инцидента с два руски петролни танкера пред Керченския пролив. Заради..
В "България днес" на 16 декември търсим отговор на въпроса – къде ще пътува българинът в..
Кокаин на стойност 7 млн. долара е открит на кораб в бургаското пристнище, съобщиха от МВР. Плавателният съд с вместимост 15 хил. метрични тона е..
В класация на Forbes вторият ни по големина град Пловдив е в ТОП-3 на препоръчаните дестинации за предстоящите коледни и новогодишни празници...