Северозападна България е най-бедният регион в ЕС – пътната му мрежа е слабо развита, за разлика от южна България. Мнозина отдават просперитета на юга на първата завършена след 42 години строеж магистрала в България. До 1990 г. България разполага само със 130 км магистрали. Средната скорост на строежа им е 5 км на година, докато в Хърватия е около 100 км.
Пътят от София за Сърбия е в окаяно състояние: две – максимум три ленти, ремонтирани спорадично, съвсем не като основна пътна връзка между Западна Европа и Балканите. Любомир Пожарлиев от германския университет в Гисен изследва инфраструктурата в бивша Югославия и България до промените през 1989 г. Според него причината да няма магистрален път между Сърбия и съседна България е политическа. След политическия разрив между Тито и Сталин от 1948 г., при който България заема позицията на Москва, политиката на враждебност ясно се отразява и върху инфраструктурата. Така най-краткият път между Белград и Истанбул, който минава през София, остава до ден днешен незавършен.
Инфраструктурата е политически инструмент и не се различава особено от законодателството, правните норми и политическите решения – твърди Любомир Пожарлиев. – През инфраструктурата, при създаването на определен път, по неизбежност ти или свързваш, или пък изолираш население. Така проличават приоритетите сред групите население, дестинации, сектори от икономиката и т.н. Освен това се открояват важните видове транспорт: товарен, воден, автомобилен транспорт, пътнически превози. Т.е. държавата, или по-точно правителствата задават приоритети по същия начин, както пишат законите.
Днес България е обявила строежа на нови магистрали за приоритет. Резултатът обаче е повече от скромен: освен връзката между София и Бургас и между Пловдив и турската граница на практика имаме частично изградени аутобани в северна България и в посока южната ни съседка Гърция. Транспортната инфраструктура още от времето на социализма не е била особено приоритетна – твърди Любомир Пожарлиев, и пояснява:
Става дума за инерция още от тогава, когато мобилността не е важна, даже по-скоро трябва да се избегне. Комунистическият режим в своята параноя избягва да стимулира всякаква мобилност на своите граждани, било то чрез създаване на по-добри пътища или подсилване на жп-транспорта или пък чрез инвестиране в далечни райони на страната. Освен това България е от малкото бивши социалистически страни без собствено автомобилостроене (с едно много кратко изключение на производство на „Булгаррено“), което е ясен знак, че няма интерес от лична, частна мобилност на населението. Българите са лишени повече от 50 години от добра инфраструктура и мобилност, и това има своите ясни политически причини.
Политбюро на ЦК на БКП взима решението за строеж на 3 магистрали през 1963 г. и едва 11 години по-късно започва работата по северната „Хемус“, южната „Тракия“ и крайбрежната „Черно море“. Защо тогава днешният премиер на България е толкова горд със строежа на пътища?
Това го намирам за много интелигентен, хитър ход от гледна точка на медийно представяне – коментира Любомир Пожарлиев – Магистралите са много мощен образ и боравят с въображението ни: как се излива бетонът и от нищо става нещо, става път, и по този път ти шофираш със своя личен автомобил. Магистралата е мощен инструмент за заиграване с публиката, с гласоподавателите. Любопитно е, как ни влияят тези образи. Очевидно е, че ни влияят много мощно и това се ползва политически добре.
В своето изследване Любомир Пожарлиев установява, че магистралите в България са замислени като път, който се ползва само от българите. Макар че сме били туристическа дестинация още в годините преди политическите промени, магистралите у нас не са планирани дори и като път, който да обслужва туристическия поток. Нещо повече, това мислене продължава да е залегнало в плановете и на днешните управници с едно малко изключение – магистрала „Струма“, която като част от европейски транспортен коридор трябва някой ден да свърже р. Дунав с Бяло море. От този международен път магистрала е само малка отсечка от около 150 км.
Това не е особено далновидно, защото продължаваме да мислим във вътрешни категории и да се самоизключваме от очевидно партньорски нам съседни държави – смята Любомир Пожарлиев. – През магистралите ясно се вижда и каква е геополитическата ориентация. Интересен е случаят с магистрала „Марица“, която води към съседна Турция и все пак беше завършена. Обяснението е до някаква степен икономическо заради големия брой стоки, които се обменят между двете страни. Но от друга страна е по-скоро изненадващо, защото България винаги е искала да принадлежи към Запада, а не към Изтока.
Коалицията ГЕРБ-СДС започна преговори с останалите парламентарни формации за излъчването на редовен кабинет в рамките на 51-вото Народно събрание. Срещите се провеждат преди президентът Румен Радев да връчи първия проучвателен мандат на..
Служебният премиер Димитър Главчев потвърди позицията на България относно присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. Темата беше обсъдена в телефонен разговор между Главчев и председателя на Европейския съвет Антониу Коща преди..
Първият мандат за съставяне на правителство ще бъде връчен след Нова година, ако тази седмица бъде използвана за разговори между политическите формации. Това стана ясно на брифинг на президента Румен Радев. Той посочи, че е видно, че разговорите..
В "България днес" на 16 декември търсим отговор на въпроса – къде ще пътува българинът в..
Кокаин на стойност 7 млн. долара е открит на кораб в бургаското пристнище, съобщиха от МВР. Плавателният съд с вместимост 15 хил. метрични тона е..
В класация на Forbes вторият ни по големина град Пловдив е в ТОП-3 на препоръчаните дестинации за предстоящите коледни и новогодишни празници...