Напоследък почти няма ден, в който да не се съобщава за възникнал пожар. Бедствия като пожари, бури, урагани, торнадо и наводнения все по-често се наблюдават и в цялата югоизточна част на Европа. Говорейки за пожарите, трябва да отбележим, че България е доста уязвима. Какъв е характерът на зачестилите пожари? Каква е пожарната ситуация в горите на България? Отговори на тези и други въпроси потърсихме от главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Възникналите пожари през последните месеци са свързани преди всичко с горите и полския фонд. Основна причина са високите температури през лятото, ниската влажност и вятъра. За съжаление повече от 98% от пожарите са предизвикани от човешка дейност – най-често не с умисъл, а поради небрежност, въпреки нашите призиви към гражданите да бъдат по-внимателни, особено през пожароопасния  сезон, когато всякакви дейности, свързани с изгаряния, в полето и в непосредствена близост до горите са категорично забранени. От началото на 2016г. до сега екипите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ са участвали в погасяването на 20 321 пожара. За радост, само 201 от тях са в горския фонд. Загинали са 77 и са пострадали 181 граждани, – посочва комисар Николов.

Противопожарните служби разполагат с изключително добре подготвени специалисти, а в закупуване на техника за гасене на горски пожари са инвестирани няколкостотин милиона евро. Но проблем остава липсата на собствена авиация, затова пожарникарите активно си сътрудничат с Военно-въздушните сили. Често се налага мобилизиране и на структури на Министерството на отбраната, полицията и жандармерия. При такива случаи се ползват и услугите на доброволци. Има също традиционно добро сътрудничество със съседните държави и страните от Средиземноморието.

С особена съпричастност комисар Николов говори и за промените, настъпили в Закона за защита при бедствия:

В момента в България има Единна спасителна система. В нея е обърнато специално внимание на своевременното реагиране и превенцията. Повече от година отне на висококвалифицирания ни екип да анализират и предложат най-доброто. Запознахме се с добрите практики на Европа, САЩ, Австралия. Според новия закон на първо място по важност е превенцията, следват планирането, подготовката, реагирането и, като последен етап, възстановяването. За гордост на нашия екип, законът съвпадна с 90% от предложенията, които получихме от Европейската комисия, която на място оцени работата ни. Естествено, всичко това е в пряка връзка с Конференциите на ООН в Сендай (Япония) и Париж за климатичните промени.