Все повече българчета напускат страната ни – такава, за съжаление, е тъжната статистика на Министерството на образованието и науката. Данните на министерството наистина са стряскащи – само през тази година 9784 деца от първи до 12 клас са заминали с родителите си за чужбина. Това е населението на един малък град, населен само от деца и младежи. Как тези българчета и техните връстници, родени зад граница, могат да съхранят своя език и българско съзнание? Този въпрос тревожи много  от българите зад граница, които предприемат инициативи в различни градове и държави за откриване на български училища. Днес ви срещаме с Нина Борисова, с чиято помощ е създадено българското училище „Свети Иван Рилски” в Кеймбридж. То вече има две години зад гърба си и продължава да приема нови и нови ученици.

Мотивацията на детето да дойде в училището и да остане е най-големият проблем, с който Нина и екипът й се борят. Почти всяко дете, което идва, не е сигурно защо го прави. Така са му казали родителите, но то самото не е много убедено, че е длъжно да го прави, а знаем, че всяко нещо, което е задължително, бързо омръзва.

Дори да не са родени в Англия, те много бързо се адаптират към чуждата среда – отбелязва Нина Борисова. – Това се случва неусетно. Те възприемат чуждата култура и език изключително бързо и започват да я припознават като своя. За тях нашият език и култура остават чужди.

Те самите не знаят защо трябва да научат български. Въпреки че може двамата родители да са българи, като попиташ детето какъв си – то не казва аз съм българин. Като попиташ кой е родният ти език – то не казва – български, защото за тях родният език е на мястото, където те са родени.

Един от основните проблеми за българското училище в чужбина е, че са нужни адаптирани, а не просто съкратени програми за обучението по български език, а и за всички предмети. Според Нина Борисова, това се налага, защото не се знаят основните знания на децата, дали и доколко те говорят български. В този смисъл – задачата на учителя е много трудна:

Той трябва да се нагоди към нуждите на всяко едно дете – продължава Нина. – Да може да предаде материала достатъчно достъпно за всички. Защото в един и същи клас се случва да имаме деца, които говорят малко български и деца, които разбират, но им е по-лесно да отговорят на английски. Има и други, които се справят да говорят, но тепърва се учат да четат и пишат.

Много елементи в учебните програми трябва да се адаптират от преподавателите и затова им е нужна повече свобода и различни форми, които не съвпадат с българската методика. Много деца не посещават училището, което е в близост, защото то не отговаря на техните потребности. Затова учителите се опитват да синхронизират методиката на преподаване с тази в английските училища.

Все пак трябва да имаме предвид, че методологията на преподаване в България е по-академична. В България имаме много четене, писане и времето се прекарва повече на чина. Докато в Англия всичко се преподава под формата на игра, много по интерактивно. Ако ги оставим на чина в продължение на 3-4 часа – ние сме ги загубили. Материалът трябва да се представя по начин, по който те са свикнали да учат в английското училище. Това е, което най-много ни затруднява и върху което най-много работим. Защото мотивацията ни е да събудим техния интерес, да имат желание да научат български, да опознаят нашите традиции и култура.

В Кеймбридж Нина Борисова има голям късмет, защото екипът, с който работи, е изключително мотивиран. През тази учебна година въвеждат като задължителен предмет и изучаването на български народни танци.

Нека пожелаем успех на тях и на стотиците училища зад граница, които започват учебната година през септемврии се борят да опазят живи българския дух и самосъзнание.

Снимки: ivanrilskischool.com