Изложба на един от надарените с талант и космополитен дух български художници – Атанас Тасев, е открита в столичната галерия „Нюанс”. Това е едва третата му експозиция в България. Първата е в далечната 1920-та, когато го приемат в Художествената академия в София. Но именно тя става причина да бъде изключен от академията, тъй като според правилника на висшето училище студентите нямат право да излагат творбите си. Така Тасев отива да учи в Прага, където печели стипендия за чуждестранни студенти. Завършва тамошната Художествена академия и остава за известно време в чешката столица, работи на свободна практика.

Забележителни са неговите постижения в жанра портрет. В Чехия той рисува известни фигури, свързани най-вече с европейската култура. Сред портретуваните от него личности у нас са цар Борис ІІІ, премиерът Андрей Ляпчев и съпругата му, видният интелектуалец проф. Александър Балабанов и съпруга, писателят Елин Пелин, оперният певец Петър Райчев… Свои портрети при него са поръчвали видният британски политик сър Едуард Бойл, известен като голям приятел на България, дипломати, известни личности от сферата на културата… 

Разговаряме с един от наследниците на Атанас Тасев – Красимир. Освен в Чехия и България, живописецът е рисувал и в други европейски страни, както и в Съединените щати. В свое писмо от 1974-та година артистът разказва как рисувал портрет на големия чешки художник Алфонс Муха:

„Относно портрета, нарисуван за художника проф. Муха, той беше най-добрият ми модел, позираше, без да се мръдне ни най-малко и запазваше постоянното си изражение” – цитира писмото Красимир. – „Рисувах го в ателието с много хубаво осветление и го завърших за три сеанса по два часа. Като го видя, учуди се. Каза: големи художници са ме рисували, но никой от тях не ме е нарисувал така майсторски, както ти го направи. Когато окачили портрета на стената, кучето му по цял ден скачало и се опитвало да го стигне. Господарят му бил като жив... Портретът стана знаменит, но Муха излезе малко непочтен, нищо не ми плати. Трябваше поне да ми подари една своя картина за спомен. Но пък сенатор Фачех видял портрета, поискал и него да нарисувам и ми донесе няколко поръчки.”

В Лондон художникът рисува чешкия пълномощен министър Масарик, син на чешкия президент. Във Варшава пък рисува френския посланик...

През 1947 година художникът отива в Стокхолм, където намира почитатели и възможности за развитие. Скоро след това прави крачката към Америка, в която ще остане 15 години. Любопитно е, че в престижната вашингтонска галерия „Коркоран” представя изложба, но без да продава своите творби, което силно впечатлило публиката.

Той де факто в САЩ рисува над 200 портрета по поръчка – казва Красимир. – По негови думи един портрет за тогавашното време е струвал по 1000 – 1 500, 2000 долара. А това е било доста. Рисувал е портрети на фамилията Рокфелер, ние дори нямаме снимки от тях.

После художникът избира да живее в Малага, Испания. А след това се връща в родната България. Отива си от този свят през 1991 година.

Снимки от изложбата: Венета Павлова