„От Калифорния до Стълпище” – това е заглавието на излязла преди дни книга, създадена по истинската история на един умен и предприемчив българин в Съединените щати – Любен Рабчев. Става дума за документално четиво, наситено с много обрати на съдбата. Но най-вече – с волята да следваш мечтите си.

С господин Рабчев се запознахме преди няколко години случайно по време на една екскурзия до Истанбул – разказва Раймонд Вагенщайн, управител на издателство „Колибри”. – И там се сприятелихме, седяхме на една маса, пихме вино, говорихме за планове. Той се беше върнал току-що от Америка и сподели своите планове какво иска да прави на брега на Дунав. Аз го смятах за малко луд. И то наистина трябва да си малко луд, за да направиш това, което той е направил, което съм имал удоволствието да видя. Близо две хиляди декара пущинак, превърнати в едно чудесно място с лозя, с овошки, с хубав хотел, три ресторанта, винарна, басейн, изкуствено езеро, в което плуват патици. И въобще едно такова райско кътче е превърнал със своите усилия, упорит труд и инат. Защото инатът е много важно качество на г-н Рабчев, даже едно от най важните му качества. И затова може би е един успял човек.

Бягството му в Америка прилича на екшън филм. Той и бременната му жена се скриват в тавана на влак за Югославия, където не са смеели да гъкнат, докато не преминат няколко граници. Впрочем, в книгата са представени не една или две спиращи дъха ситуации.

След като приключва активната си дейност в Америка, където строи жилищни комплекси, има международно признати патенти, занимава се с какво ли не, като се започне от бензиностанции, резервни части за автомобили, с фирма за опаковане на най-различни неща, решава да се завърне в България – отбелязва издателят на книгата. – Причината – да осъществи своята луда идея да направи нещо и в родината си, сблъсквайки се с българската бюрокрация, която и аз съм видял. Тъй като, за да постигне това, което той е постигнал, му трябват невероятно количество лицензи, разрешения, и всеки се опитва да пречи, вместо да помага на бизнеса, който облагородява този край и дава работа на много хора.

Човек много пъти се рее в мислите си и особено, като стане на години, в които е постигнал всичко, което е желал, осъзнава че няма какво по-хубаво да направи за себе си – споделя Любен Рабчев. – И в този момент почва да мисли какво да остави след себе си. Колкото повече години си на този добър свят, колкото повече благополучие си получил, и знаеш, че си седмо поколение в рода, в тебе остава дълбоката мисъл, че нещо трябва да оставим след нас. В тия бурни, динамични времена, много тежко решенията се взимат накъде отиваш и каква посока ще вземеш. Накрая се уморяваш от големите градове, в които сме живели. И почва да те тегли там, откъдето си бил, откъдето са тръгнали птичките, костенурките, рибите и се връщаш на родното си място. Аз по душа съм бил винаги селянин, израсъл съм на село като малък.