Преди дни завърши празникът за класическа камерна музика в Несебър, в рамките на фестивала „Месембрия Орфика“ – 2016, който се проведе за втора година. Публиката и гостите на града изживяха три незабравими и пълни с чувствена музика вечери. Под звездите в руините на старинната Митрополия свириха даровити млади изпълнители от ансамбъла Камерата Орфика към Нов български университет, подкрепяни от таланта и опита на свои преподаватели и изтъкнати имена от световната сцена.
Програмата бе прецизно подбрана така, че да задоволи и най-изтънчения меломански вкус. От класика и романтизъм, през аржентинско танго, съвременна музика и джаз, до филигранната предкласика. Две от младите инструменталистки ярко се откроиха по време на форума не само с красотата си, но и с брилянтните си изпълнения.
Какво е изпитала по време на концертите и с какво се е обогатила от общуването си с голямата музика и колегите си – учители, ни споделя Лиляна Кехайова. Тя е лауреат на международни конкурси, сред които ConсertinoPraga и конкурса на Виенската консерватория „Fidelio“, където именно завърши наскоро магистратура, в класа по виолончело на Лилия Шилц-Байрова.
Свиря в Камерата Орфика от самото начало. Това е оркестъра, който Марио Хосен създаде преди 7 години. Тази година съм една от поканените и имам честта да съм на сцената, заедно с тези големи музиканти като Волфганг Клос – професор по виола, със самия Марио Хосен, с Марио Карботта – невероятен флейтист и проф. Клаудиуш Баран от Полша, който свири на бандонеон. Той е новият ректор на Консерваторията във Варшава и е невероятен музикант. За нас младите, е едно богатство да свириш с големи музиканти. Това е най-доброто училище. И видиш как хората реагират на музиката, която изпълняваш – това е най-големия подарък за нас.
Цигуларката Жаклин Прейс е свирила като солист с водещите български оркестри като: Софийска Филхармония, Пловдивска Филхармония, Бургас, и др. По време на специализацията си в Парижката консерватория е избрана да бъде солистка на Orchestre des jeunes du CCR de Paris в известната зала „Theatre du Chatelet“. Работи със световно известни педагози като Жерар Пуле, Такаши Шимицу, Гюнтер Пихлер, Филип Бернол и др. Ето какво ни разказва скромно за себе си тя и за емоцията да свири рамо до рамо с най- изтъкнатите интерпретатори на творбите на композитори като Моцарт, Шуман,Бах, Вивалди, Корели, Пиацола:
Родена съм в Пловдив и там завърших и музикалното училище при г-жа Дарина Данкова. При Марио Хосен взех степен „бакалавър“ в НБУ, а съвсем скоро завърших магистратура във Виенския музикален университет, при проф. Фришеншлагер. Идването ми тук, в Несебър, особено на такъв фестивал, дълбоко свързан с класическата музика, организиран от Марио Хосен, за мен е много интересно и се чувствам по специален начин, когато свирим на сцената с него, защото той дава много специфична енергия на хората около себе си. От тези срещи с музиката черпим много опит като изпълнители, защото те са хора,свирили много повече от нас и ние се учим от тях. Тези взаимоотношения са много важни за един млад музикант. За нас е важно да сме постоянно на сцена. Надявам се по-често да се провеждат такива събития, за да имаме възможността да се изявяваме и да има все повече срещи с различни музиканти от които да се учим. Защото музиката се изучава цял живот.
За фестивала и своето звездно и впечатляващо участие в него, споделя с гордост проф. Клаудиуш Баран, виртуозен изпълнител на един от редките инструменти „бандонеон“, без които тангото като музикален жанр е немислимо. Дни преди фестивала, проф. Баран стана и новият Ректор на Варшавската консерватория, носеща името на Фредерик Шопен.
Тук съм за първи път, за да свиря музиката на Астор Пиацола – „Четирите годишни времена“, „Либертанго“ , „Обливион“ – все известни композиции. Свирим в оригиналните състави на композитора, точно както ги е изпълнявал и той, а именно: пиано, цигулка, бандонеон, електрическа китара и контрабас. Това е много емоционална музика. Игра между любовта и смъртта. Хората харесват тангото, а Несебър е прекрасен и мястото, където се провеждат концертите е впечатляващо. Бандонеонът е сърцето на тангото и цялата му философия е зависима от този инструмент.
Професор Марио Карбота е високо оценен от публиката и музикалната критика концертиращ артист флейтист. Прави курсове и майсторски класове в университети и музикални академии в САЩ, Европа, Азия и Австралия. Впечатленията си от участието си в „Месембрия Орфика“ споделя сам и допълва картината от възторжени инструменталисти:Красив град е Несебър, а преживяването изключително. Много хубав туристически център. Да се свири на едно такова място е повече от прекрасно. Като да свириш в Колизеума в Рим. Колегите са много добри и на много високо ниво. Свирих Моцарт, Пиацола и Вида Пирон, чиято красива музика ми дава възможността да експериментирам ефекти в съвременната музика и с флейтата да свиря пицикато. Нещо, което не се прави никога. И по този начин става впечатляващо.
Малко познати произведения в изпълнение на изключителни музиканти очаква столичната публика на 6 ноември в зала "България". Ще прозвучат Вариации върху тема на Франк Бридж, оп. 10 – ранна творба на Бенджамин Бритън , посветена на неговия учител по..
Една от най-красивите, вечни песни на България е "Зайди, зайди, ясно слънце ". Счита се, че като мелодия съществува от поне пет века. У нас е популярна с текст, който се среща в сборника от народни песни и стихотворения "Нова песнопойка", съставен..
Plovdiv Jazz Fest празнува тази година своя десети рожден ден с програма с някои от най-големите имена в света на джаза. Есенното издание ще огласи втория по големина град в България - Пловдив, от 1 до 3 ноември с общо шест концерта в основната..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма..