Неговите цветни пешеходни пътеки се превърнаха в сензация – изкуство, вплетено в градската среда, което не само носи наслада, но и възпитава. Той живее в Мадрид, твори в авангардни жанрове и отправя послания, които надживяват мимолетността на съградените творби.
Христо Гелов яхва първата емигрантска вълна след падането на Желязната завеса с един-единствен капитал – годините, прекарани в Художествената академия. В Испания, където се установява, завършва графични технологии и двайсет години работи в света на медиите. Но след като усвоява до съвършенство новите технологии и изразни средства за комуникация, решава да се завърне към изкуството. И днес определя себе си като визуален артист.
Визуален артист означава да бъдеш в директен контакт с публиката – обяснява той. – Докато традиционните жанрове в изкуството – скулптура, стенопис, живопис, нямат същите възможности за достигане до хората. Посланието на визуалния артист трябва да бъде прочетено без превод, без посредници, да се появи в градското пространство, да изненада, да създаде нова атмосфера и след това да изчезне. Изобщо това е временен художествен образ с временен ефект.
Заедно с испански артисти той създава творчески колектив за акции в публичното пространство и моушън дизайн и непрестанно добавя нови видеотворби в артистичната си колекция.
Аз съм израсъл в света на изкуството заради моя баща (художника Никола Гелов) и виждам как то търси нови форми и пътища, за да достигне до зрителите – разказва за пътя си към градското изкуство Христо Гелов. – Затова и изкуството трябва да излезе навън, в градската среда, тъй като хората вече не влизат в галериите и музеите – с изключение на ценителите и професионалистите. Именно това кара младите съвременни творци да правят своите произведения и акции в публичното пространство и дори сред природата.
Пример за това е инсталацията, която Христо Гелов прави в Самоков – превръща старата градска чешма в „Къща на водата”. За целта използва 80 сини ленти от нетъкан текстил, падащи свободно от покрива и подложени на произвола на стихиите. Движението им исках да се свърже с въображаеми чучури и по този начин да наблегна върху водата. Водата, която в много страни липсва, и която трябва да ценим.
А дали чувства близост с Кристо, помогнал на стотици хора от цял свят да ходят по вода?
Без съмнение, като негов сънародник чувствам нещо подсъзнателно, но все пак се опитвам моят път да бъде по-различен. Следващите ми проекти са свързани с кинетиката – т.е. хората да почувстват произволността на природните елементи като дъжд, вятър и по някакъв начин да ги впрегна, за да предизвикват у тях емоции.
Месец преди именитият ни сънародник да направи плаващите си кейове на езерото Изео, (Северна Италия), Христо Гелов създава още една водна инсталация, и тя с оранжеви елементи. За мястото й избира река Янтра край родния си град Велико Търново.
Исках да се преосмисли отношението към бежанците – защото те не бягат от родината си от каприз, а са принудени, поне в голямата си част – казва творецът. – Затова закрепих в центъра на реката дванайсет оранжеви кръга, наподобяващи дванайсет спасителни пояса, които нямаха възможност да достигнат до нито един бряг. По този начин поставих един въпрос за размисъл – какво става с тези хора. А също можем ли да се поставим на тяхно място и да се опитаме не само в България, но и в Европа да намерим решение на техния проблем. Защото през тези години ще бъдат те, преди това са били испанците, бягащи от гражданската война, а в началото и в края на 20-и век толкова много българи са емигрирали. Така че това е процес, който се повтаря в историята, и исках той да стигне до съзнанието на хората чрез тази инсталация.
Снимки: личен архив
Актьорът Явор Милушев получава наградата "Икар" за изключителен принос към българския театър. Това съобщиха от Съюза на артистите в България. Той е познат с множеството си роли на театрална сцена - в постановките "Медея", "Хъшове", "Много шуц ма нищо",..
Абстрактно, безпредметно, геометрично – това е цяла една смислово-градивна концепция, върху която стъпва изкуството на XXвек . Водещата и свързваща идея при него е свободата на автора, но и на неговата публика. Визуално, чрез геометричното изкуство..
VFU (Visionary Font Ultra) – това е наименованието на шрифт, с който третокурсникът от Варненския свободен университет, Володимир Федотов се представя на Международното триенале на типография в Полша. "За създаването на един шрифт е нужно..
Точно месец след като Българското национално радио отбеляза тържествено своя 90-годишен юбилей, историята продължава своя диалог с нас, нейните автори...