Министерството на финансите току що публикува своя проект на национален бюджет за следващата година. Преди той да стане общовалиден и задължителен за всички власти закон, предстоят дискусии, разговори, обсъждания, предложения, искания и забележки от страна на всички засегнати министерства, институции, общини и други, които разчитат на бюджетните субсидии за своето съществуване или които трябва да осигурят приходите в държавната хазна. Но от документа на финансовото министерство стават ясни основните параметри и акценти в държавната политика догодина, които едва ли ще претърпят съществени промени.
Първото, което се набива в очи, е, че държавата предвижда да събере повече приходи и да направи повече разходи, отколкото тази година. Разликата не е голяма – по около 1 млрд. евро повече. Но тя прави впечатление на фона на очакваното забавяне на ръста на икономиката от досегашните 2.6 на сто до 2.5 на сто, както и на липсата на планове за вземане на нови дългове на международните пазари, което пък ще доведе до бюджетен дефицит от 1.4 процента. Повишените разходи и съответно бюджетният дефицит се обясняват с очакваните повече евросубсидии, които, от своя страна, налагат по-голямо национално съфинансиране.
Много ясно Министерството на финансите очертава приоритетите, които се предвиждат да бъдат финансирани и за които съответно се планира увеличение на публичните разходи. Това са образованието, отбраната, здравеопазването и енергийната ефективност. Заедно с това обаче властите в София успокояват, че увеличение на данъците няма да има, въпреки че на практика не е точно така, защото вноската за пенсия нараства с 1 процент и възрастта за пенсиониране продължава да расте според утвърдения преди няколко години план с два месеца на година. Доста оспорваното от работодателите увеличение на минималната работна заплата до 230 евро месечно, което според тях не съответства на увеличаването на производителността на труда, също по всяка вероятност ще стане факт догодина. Това няма съществено да промени последното място, което заема България по този показател в Европа, но все пак е стъпка в правилната посока към достигането на всеобщоприетия праг на бедност. Това ще има и положителен ефект върху потреблението, на което се разчита да играе основна роля за растежа на брутния вътрешен продукт.
В проектобюджета за 2017 г. няма нищо сензационно – нито положително, нито отрицателно. Това е по-скоро рутинен бюджет, който разчита на стабилност и предвидимост. Като се има предвид обаче международното обкръжение, в което малката и крехка, отворена към международните пазари българска икономика се развива, съвсем не са изключени изненадващи обрати, които да объркат иначе добре направените от българските власти сметки.
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на Рим, където гостуваме на журналиста Ирина Стоилова – интервюто е част от проекта "Радио България при..
В събота, 11 януари, ще нахлува студен въздух. Ще е облачно. Валежи от дъжд ще има в източните райони и Горнотракийската низина. В Лудогорието и Добруджа дъждът ще е примесен със сняг. Ще духа умерен, в Дунавската равнина и временно силен вятър от..
В брой 34 на предаването ни слушайте: Приоритети пред Изпълнителната агенция за българите в чужбина през 2025 г. – интервю на Йоан Колев с Райна Манджукова, изпълнителен директор на ИАБЧ; Какво не знаем за митрополит Климент (Васил Друмев) –..
Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от..
"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При..
Няколко граждански сдружения от Лом и Козлодуй организират от 16:00 часа днес протест и автомобилно шествие срещу лошото състояние на пътищата в..