Кулата с часовника се е превърнала с годините в най-популярното място и дори символ на град Златица. Споменът за отминали времена у нас пазят старинни часовникови кули, запазени в автентичен вид отпреди 300 години.Там, където има такава кула, днес тя се съхранява като символ и гордост на съответното селище.

Първите часовникови кули у нас се строят  в градове, проспериращи в стопанско отношение. Ето как в малкия подбалкански град Златица била издигната такава в 1777г. Това е времето, когато по нашите земи навлиза модата да се строят такива кули по образец от Западна Европа. Тогава  градският часовник имал много важна функция, по него всички занаятчии се ориентирали кога започва и приключва работният им ден. С точното измерване на времето се измества азиатската леност и се налага нов ритъм на работа. Търговците и занаятчиите започнали да се придържат към максимата, че времето е пари.

В днешно време, когато всеки държи електронен уред в ръката си, старинните часовникови кули събуждат още по-голямо любопитство и възхищение. Градската кула в Златица е обявена за паметник на културата, а камбаната на часовника отмерва и сега безпогрешно времето. Селището било център на цялата околия през 18 век, а наличието на часовникова кула било знак за напредък и значимост.

Кулата се използвала и като наблюдателно и отбранително съоръжение, за което може да се съди от начина на строеж и оставените отвори на стените й. Чешкият историк Константин Иречек посетил града през 1883 г. при своя обиколка  из България. Според събраните от него сведения това е една от най-старите часовникови кули у нас и горе-долу се появява по едно и също време с други подобни в градовете Шумен, Свищов и Берковица. С подробности от историята на градската часовникова кула в Златица ни запознава Димитър Овчаров, библиотекар в местното читалище.

Още от много малък имам спомени от този часовник, как той се чува да отброява часовете. Според преданието звънът му се разнасял между двата планински прохода Гълъбец и Козница във времето, когато наоколо не е имало шум от моторите на автомобилите и преминаващите наблизо влакове. Самата постройка има четириъгълна форма, основата е във вид на квадрат. Висока е близо 18 м, заедно с островърхия покрив с метален обков. За градежа е използван основно камък и дърво. Материалите, с които е построена кулата, са традиционни, но е издържала през всички тези години, защото е строена от добри майстори от Златица и околните села. Първият часовников механизъм е демонтиран след Освобождението и съдбата му е неизвестна. Кулата постепенно запада, но местният жител Пенчо Недев успява със собствени средства да възстанови и укрепи постройката. Наема работници и поръчва механизъм, задвижван от камъни и въжета, в чужбина. Той бил прецизно изчислен съобразно размерите на старата градска кула. Днес градският часовник е със статут паметник на културата, но вътрешността е недостъпна за посетители. Пространството е тясно, а до върха води стара дървена стълба.

Около  кулата в Златица е разположена и градската градина. Пространството е добре поддържано, озеленено и любимо място за разходка на местните жители. Тук има кафене на открито, а високите борови дървета, които съперничат по височина на часовниковата кула, създават усещане за свежест в горещите дни през лятото.