Наскоро в литературния клуб „Перото“ бе представено рядко библиографско издание: книга на двама автори, всеки от които изтъкнат представител на своето изкуство. Това са поетесата Ива Николова, която познаваме като журналист и преводач, и живописецът Владимир Пенев. Тяхната творческа среща е на страниците на квадратна книга с 12 поетични вдъхновения и точно толкова пастелни рисунки на художника, специално сътворени по стиховете на Николова. Издателство „Персей“ и художникът Стефан Чучурлиев са „виновните” за филигранното оформление на книгата."12 квадрата" вече получи ласкава критика от писателя Владимир Зарев, който представи изданието.

Ива Николова е завършила поезия в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Наглед приказливата и смела журналистка е твърде лаконична, когато става дума за нейната поезия. Ето какво споделя тя:

Аз пиша. Това ми е професията. Мрачен човек съм, саможив и свързвам поезията с тъгата от това, че си жив. Това, което пиша, е пълно противоречие на това, което хората познават у мен. Преводач съм. Превела съм над 300 книги. Това е едно от нещата, за които мога да говоря дълго и много. За поезията не говоря. Тя е съкровена. Виновникът за всичко е Владимир Пенев и неговото вълшебно изкуство.

Художникът Владимир Пенев е единствен син на големия български поет Пеньо Пенев. Има над 30 самостоятелни изложби в България и в страни като Германия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Холандия, Швейцария, Австрия, Франция. Неговите картини са определяни като поезия в живописта. За симбиозата с Ива Николова Пенев говори с емоционален патос и размаха на четката си, но с думи:

По-лесно ми е да кажа какво не е тази книга: това не е стихосбирка. Не е поетичен алманах . Не е песнопойка. Това, което аз съм нарисувал, не са илюстрации. Картини са. 12 квадрата, 12 картини, 12 стихотворения. Срещата ни с Ива Николова е плод на случайността. Направи ми впечатление поезията й с остро подострен молив. С нея говорехме много  какво е поезията, какво е дума, кога думата става стих, кога стихът става поезия и т. н. Почти на шега й казах: „Дай ми няколко стихотворения. Аз ще ти ги нарисувам. Стиховете ми харесаха. Те са вербална, живописна поезия. Изкушението беше огромно и така направих  картини към тези стихотворения. Този албум е наш общ. Освен масовия тираж на изданието, към него има 12 библиофилски екземпляра, които са подписани от нас двамата. Вътре се съдържа и едно стихотворение, саморъчно написано от Ива Николова, както и една моя пастелна рисунка. Всяка една картина е правена по конкретното стихотворение. Тя не разказва и не подпомага приемането на поезията, а е моят прочит на същата.

Снимки: sbj-bg.eu