Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Светецът със златните крила – Никулден в народния календар

БНР Новини
Снимка: архив
„Рибният светец”, „мокрият свети Никола”, а на някои места „рибена църква”… Това са все имена на големия народен празник Никулден, който винаги се отбелязва на 6 декември. На тази дата църквата почита свети Николай Мирликийски Чудотворец. Още приживе той бил известен със своите чудеса, които продължили и след неговото успение. Свети Николай остава в историята и като непреклонен противник на ересите и езичеството, но в някои национални традиции образът му носи черти на предхристиянски божества. В българските фолклорни предания и легенди свети Никола има много лица – от млад и красив момък с необикновена физическа сила до старец с дълга бяла брада. Счита се, че е покровител на рибарите, моряците, дома, семейството и децата, търговците, затворниците и на кого ли не още. Независимо от възрастта, която му определят народните представи, в приказки и легенди той има големи златни крила, с които лети над морета и океани. Старият свети Никола носи първия сняг – разтърсва голямата си бяла брада и от нея започват да падат снежинки. Оттук и поговорката: Днес му е денят, утре му е снегът. Според народнохристиянската митология, когато Господ разделял земята и небето, на свети Никола се паднали морета, реки, езера, както и всичко, що живее във водата. Счита се, че той е заповедник на морските ветрове и хали. А шаранът е негов слуга, затова неизменно присъства не само в приказките, но и на никулденската трапеза. Много са народните легенди, посветени на чудотворните действия на светеца, с които спасява хора насред морета и океани. Димитър Маринов е записал и няколко истории, за които разказвачите твърдели, че са истински случки. В една от тях се разказва за мъж и жена, които тръгнали към Света гора. Господ решил да им даде знак и направил така, че Черно море замръзнало. Те започнали да се молят и обещали да направят църква от тамян и бъчва от восък. Господ размразил морето и те заплавали. Мъжът обаче решил, че няма да изпълни обета си, гемията се разбила и той загинал. Свети Никола, който се притекъл на помощ, спасил само жената.

На Никулден се извършват гадания за това какво ще бъде времето през следващата година. На този ден се приготвя обредна храна – хлябове и рибник. В някои райони месели по два обредни хляба и приготвяли шаран с булгур или ориз. Занасяли храната в църквата, за да бъде прекадена от свещеника и правели обща служба или общ курбан, наречен „рибена църква”.


Ако по някаква причина не можете да осигурите шаран за Никулден, то поне се постарайте да намерите риба с люспи – така е според народния обичай. Ако паднат на пода или на земята, люспите на шарана трябва да се съберат, за да не ги настъпи някой дори случайно. Счита се, че те са свещени и човекът ще бъде сполетян от беда. Казват, че на Никулден всеки трябва да си почопли (почешка) зъбите с кост от рибата – своеобразен ритуал за здраве. Както костите от гергьовското агне, костите от шарана не се изхвърлят, а непременно се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – поверието гласи, че така се умножава плодородието и благополучието. Оставя се само т.нар. кръстче или кръхче – костта от темето на шарана, която има форма на кръст. На нея народната вяра приписва силата да предпазва от уроки. Затова пришивали костицата на детските шапчици. Различни са рецептите за приготвяне на шаран, но може би най-разпространен е т.нар. рибник – шаранът се увива в тесто, приготвено с квас и се украсява. Оформят го като кръгъл обреден хляб или като риба. На трапезата се слага още варена царевица, жито, постни сарми, чушки, боб. От незапомнени времена Никулден е традиционен празник на рода или общността. В много семейства го почитат като покровител, дори и да нямат именик. Нека припомним, че на този ден празнуват своя имен ден Никола, Николай, Николина и техните производни. А освен всички, които вече изброихме, като свой закрилник и патрон го почитат ловджии, банкери, бъчвари и пивовари.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11
Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15