България също е оказала въоръжена съпротива срещу наложения й чрез преврат комунистически режим. Нещо повече – тя първа, с оръжие в ръка, се е противопоставила на сталинисткия модел на управление, установен след окупацията от Червената армия и насилствената смяна на законното правителство. И това се е случило много преди да избухне Унгарското въстание и да се усети полъхът на Пражката пролет. Ала храбрата и доблестна постъпка на българските горяни е премълчавана и до днес. Тя не е разказвана в учебниците по история, не се е наредила сред най-свидните за паметта на нацията събития, не е станала развято знаме на гражданите срещу безобразията на властта. Днес под овчия кожух е топло, отпуснато и сънено, но рано или късно, като Страшен съд, настъпва ден, в който истината отваря очите и търси разплата.
Милост вече не раздавам. С каква мяра мерите, с такава ще ви меря. С тези думи Герасим Тодоров, командир на Шести пирински отряд, предупреждава в писмо до комунистите от село Влахи, че народът няма да търпи убийствата, грабежите и злодеянията на червената власт. През 1947 г. той създава нелегална група в Пиринска Македония, с която провежда акции срещу насилствената македонизация и политиката на БКП. Примерът на легендарния Герасим обаче не е изолиран – от 1944 г. до 1955 г. в цялата страна се сражават около 600 горянски чети. И тъй като се укриват в горите, те наричат себе си „горяни”.
Основно са били селяни, на които е отнета земята – казва Атанас Киряков, автор на единствения документален филм за горяните. – Това е едно от най-големите престъпления на комунизма, тъй като е откъсната пъпната връв на селянина. От литературата знаем, че брат брата е убивал за парче земя, а с продажбата на една-две ниви е пращал децата си да учат.
И тъй като насилствено отнетата земя е обща болка, местните хора помагат на горяните, осигурявайки им храна, подслон, прикритие. За реакцията на властта пък говори един-единствен факт – на чета от 80 души в Сливенския Балкан тя противопоставя 30-хилядна армия.
В документите се виждат страхът и паниката на властта, умишленото дискредитиране на хора, за които нямат факти, както и непрекъснатата смяна на методите и организациите за ликвидацията им. Тези документи са ужасяващи, те са по-страшни дори от разказите на оцелелите горяни – спомня си за прочетеното в архивите на ДС кинорежисьорът. – Системата съществуваше благодарение на страха, благодарение на едно невероятно лицемерие и на една „гениална” йезуитска тактика да превръща хората в стадо. И ние живеехме в сива държава – сградите бяха сиви, дрехите бяха сиви, умовете трябваше да бъдат сиви и да повтарят всичко, което група хора, разпореждащи се като крезове, искаха да ни наложат – въпреки че помежду си те също изпитваха страх, достатъчни бяха една дума, един намек...
А равносметката е безпощадна – повечето горяни загиват в битките, други са осъдени на смърт или заточени в концлагерите и затворите. Все повече хора осъзнават, че борбата им е обречена, а обещаната помощ от Запада ще остане само на думи. Зачестяват също предателствата и издайничествата, тъй характерни за нашата история, но те имат своето обяснение – режимът внедрява свои хора сред горяните, за да разбие техните редици и увереността им в победата. Днес горянското движение е на път да получи първото си официализирано признание. Очаква се президентът да награди посмъртно трийсет командири с орден „За гражданска заслуга”. Ще бъде ли обаче напълно реабилитиран техният тъй светъл пример? Ето какво мисли Николай Панков, чийто баща Панко Панков е снабдявал с оръжие горяните в Сливенския Балкан.
Това е похвална инициатива. За съжаление, имената на мъчениците не се знаят, костите им са попилени, а много хора, включително наследниците им, продължават да мълчат. Подобно на баща ми, който наред с други оцелели, отнесе тайната в гроба. Много ще се радвам, ако започне да се говори за епопеята на горяните с достоверни факти, с преклонение пред хората, които са хванали оръжието, за да защитят земята и рода си. Комунизмът не е простил на никого. Затова дължим спомен на горяните, които първи са оказали въоръжена съпротива – много преди чешките и унгарските събития, и дано истината за тях да се разбере.
Светият синод на Българската православна църква единодушно с 14 гласа избра сегашният ректор на Духовната семинария в София за предстоятел на Видинска епархия. Постът бе овакантен след избора през 2024 г. на митрополит Данийл за патриарх. Кандидатите за..
На 9 февруари Православната църква чества свети мъченик Никифор Антиохийски. През третото столетие настанало голямо гонение срещу християните. В същото това време, в град Антиохия живеели свещеник Сапрѝкий и един християнин на име Никифор...
На 8 февруари Православната църква чества свети великомъченик Теодор Стратилат и свети пророк Захария Сърповидец. Свети великомъченик Теодор Стратилат , наричан също Теодор Хераклийски (по мястото на смъртта му), е родом от Мала Азия и е..
На 26 февруари почитаме свети Порфирий, епископ Газки и свети мъченик Севастиан , измъчван жестоко и убит с други християни при император..
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски ,..
Отец Любомир Братоев е пряк участник в събитията по основаването на българската православна църковна община в Берлин. Попада в столицата на Източна..