„Родопският славей“, „Дъщерята на Орфей“, „Песенната икона на Родопа планина“– това са определения и израз на възторга на публика и специалисти от изкуството на Радка Кушлева. Оставила е неоценимо наследство от записи на родопски песни във фонда на БНР. Още приживе тя е пример за професионална всеотдайност, любов, новаторски идеи в претворяването на родопския старинен фолклор. Без да  променя характерния му изпълнителски стил, поради историческите обстоятелства, именитата ни певица продължи традицията на нежното, изящно женско пеене на родопчанките. Личи и от откровението ѝ: „Аз пея с онзи вътрешен подтик, вдъхновявал за песни и моите деди“. Така през 1948 г. чрез радио ефира Радка Кушлева докосва сърцата на българските слушатели и за първи път разкрива красотата на родопската песен „на живо“, в предаванията на Националното радио. Песента ѝ „Бела съм, бела, юначе“ бързо се налага като музикалната ѝ емблема.

Значима е концертната дейност на голямата ни певица с група „Наша песен“, с която обикалят из страната с концерти и пее с Борис Машалов, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова и други. Като човек с неспокоен дух и огромен певчески опит създава формация от своите сестри и дъщери – сестри Кушлеви – Радка, Анка, Мария, Стефка, Соня , Диди. Техните изяви се превръщат в артистични шоу спектакли с акапелните си песни, но и с инструментални изпълнения и интересното си сценично поведение.

Тази година се отбелязват 90 години от рождението на Радка Кушлева. За заветите на своята майка споделя дъщеря ѝ Диди Кушлева – вокал и акордеонистка на „Сестри Кушлеви".

За мен е голяма чест и гордост да съм малката дъщеря на Радка Кушлева. Когато говоря за майка ми и приживе съм плакала винаги, чувайки нейния глас. Тя беше необикновен човек. Нейният характер, нрав, възпитание и култура бяха невероятни. Няма такъв човек в нашия род, когото да оприлича като нея. Първо като певица и после като човек. Винаги ни е съветвала да бъдем на сцената неподражаеми, да бъдем изрядно облечени, да не влизаме в пререкания с колегите. Няма нещо, за което да не сме я послушали. Тя е първата певица, запяла и популяризирала родопската песен още през 1942 година. Създава дует през 1948 - а, квартет – сестри Кушлеви, а легендарния състав през 56 – 57 г., когато влиза сестра ми Соня, а аз 69-а, като акомпаняторка и певица. Бяхме рамо до рамо 24 часа в денонощието с нашата майка, до нейната кончина по време на турне във Велико Търново.

Фамилия Кушлеви направиха много за съхранение и популяризиране на репертоара и делото на Радка Кушлева. За инициативите по повод 90 годишнина на родопската певица напомня Диди Кушлева:

През 93-а година направихме първи национален конкурс „С песните на Радка Кушлева“. През 96-а и 99-а повторихме и потретихме. Тази година Константин Лазаров предложи по случай 90 годишнината да се открие изложба в Етнографския музей към БАН. Държавният архив в Смолян откри изложба с материали от личния ни семеен архив. Дарихме снимки, костюми. Благодаря на всички, които проявиха интерес към моята майка.