В края на всяка година обикновено си спомняме за най-важните събития, които са станали през нея. Така е и сега, на границата между отиващата си 2016-а и настъпващата 2017 година.

Класации от подобен род са рисковано начинание, но вероятно не бихме сбъркали ако кажем, че основно политическо събитие за 2016 г. бяха президентските избори. От тях последва не само смяна на държавния глава, но и смяна на правителството, защото партия ГЕРБ заложи „ва банк“ на кандидата си Цецка Цачева и, след като тя загуби от съперника си Румен Радев, подкрепен от БСП, кабинетът „Борисов 2“ подаде оставка.  Изборите бяха значими и с това, че показаха разочарование от обичайните политически субекти в страната и очертаха нови такива. На политическия хоризонт пред новата 2017 г. се появиха поне два нови субекта с претенции за власт – партията „Воля“ на бизнесмена Веселин Марешки и проектът "Да, България"на бившия правосъден министър от кабинета „Борисов 2“ Христо Иванов.

Запомнящо се обществено политическо събитие, но определено с отрицателен знак, бе неуспехът на българската кандидатура за нов генерален секретар на ООН. Правителството първо номинира на поста генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, а след това изненадващо и в последния момент предложи като алтернативен кандидат еврокомисаря Кристалина Георгиева. Провалът на безпрецедентния шанс българин да застане начело на световната организация не само вгорчи спомените за отиващата си година, но ще се помни и дълго занапред заради неспособността на родните политици да загърбват различията си в името на национална кауза.

Проблемите около бежанския натиск бяха ежедневие през цялата 2016г., и затова също ще се помнят дълго.Нелегално влезлите в страната достигнаха почти 19 хиляди, центровете за прием се препълниха, а в някои избухнаха безредици, влезли в световните новини. Напливът на мигранти откъм Турция намаля, но се засили натискът на мигранти, които са влезли в България, но не желаят да останат в нея и се насочват към богати западноевропейски страни. Към края на годината този проблем изглежда в някаква степен бе овладян, но не е известно какви нови развития може да настъпят. Пред новата 2017 г. мнозина се питат например какво би станало, ако се сбъднат опасенията от масово връщане на мигранти от Западна Европа към България.

  При относително неблагоприятна външна среда българската икономика отчита за 2016 г. добри резултати като 3% икономически ръст, бюджетен излишък, рекорден брой чужди туристи – над 10 милиона. Тези положителни като цяло факти нямат обаче силни положителни ефекти в общественото съзнание заради ниската изходна база, от която постигнатото е тръгнало. Истината е, че и в края на 2016-а, и в началото на 2017 година, българинът си остава гражданин на най-бедната в ЕС страна и процентните увеличения на някои отделни показатели с нищо не променят този факт. Разбирането на тази горчива истина има, разбира се, и своята положителна страна, защото води до осъзнаване на необходимостта от структурни и качествени реформи, каквито за жалост и през отиващата си година не бяха проведени.

През 2016 г. бе постигнат и друг резултат, който предизвиква смесени чувства. Българската страна заплати на руската обезщетенията, които международният арбитраж присъди в полза на Русия за поръчаните, но неплатени ядрени съоръжения за отменения проект за втора ядрена централа в Белене. Изплащането премахва неуредени финансови отношения с един от най-големите икономически партньори на България, каквато е Русия. България обаче стана владетел на съоръжения за ядрен проект, който е отменила, и сега не знае как ще ги ползва. Смесените чувства, които това състояние на нещата предизвиква у българина, ще се развият в положителна или отрицателна посока в зависимост от политически решения през новата 2017 г. Какви ще са тези решения и кой ще ги взима, ще разберем в първата половина на новата година, когато ще се проведат предсрочни избори и се сформират нов парламент и правителство.