След големите празници Рождество Христово и Нова година, Богоявление и Събор на св. Йоан Кръстител са сред най-тачените зимни празници в България. В духовен план те сякаш пречистват празничната картина от материалните рамки, за да издигнат съзнанието до истинските ценности на човешкото съществуване – Любовта и Спасението. Тези светли зимни празници, известни още като Йордановден и Ивановден възпоменават кръщението на Иисус Христос в река Йордан и прославата на Неговия кръстител – Йоан Предтеча. В навечерието на Богоявление както и на самия празник се извършва т.нар. Велик или Йордански водосвет. Водата се освещава чрез потапяне на кръста, символ на победата на Иисус Христос над смъртта. Тайнството се извършва в средата на православния храм от свещениците, които четат специална молитва. По време на богослужението се освещават символично и всички води по земята. В България, след тържествената литургия, на площада пред Светия Синод се освещават бойните знамена и военните части. Традицията води началото си от времето на цар Симеон Велики, когато преди битката при Ахелой през 917 година българските знамена и войни са благословени с богоявленската вода. Според Православната ни църква Богоявленската вода се използва за прогонване на душевна и телесна нечистота, затова всички вярващи си вземат от нея, за да я използват през цялата година при страдания на душата и тялото.
За освещаването на водата има свидетелства от дълбока древност. Още в началото на II век св. Августин говори за широката употреба на водите, които са се освещавали по негово време за здраве и изцеление. Затова самите молитви, които свещениците четат над нея, освен благослов, са и призоваване на Светия Дух да я освети.Затова от голямо значение е както вярата на свещеника, който извършва водосвета, така и вярата на тези, за които той извършва освещаването. Важни са и любовта и отдадеността, които той излъчва. Тази любов е самият Бог, който е Дух на любов. Затова чрез любовта може да се осъзнае тайната на триединството, която се разкрива на Богоявление чрез Отец, Син и Свети Дух.
На Богоявление след тържествената литургия свещеникът повежда миряните към близкия водоем, за да го освети. Там той хвърля кръста и въпреки ниските януарски температури, млади и стари се надпреварват да го извадят от водата. Старите хора казват, че ако времето е ясно и кръстът замръзне във водата, годината ще бъде благодатна и плодородна.
По стара традиция, мъжете в подбалканския град Калофер, пременени в народни носии, нагазват в ледените води на река Тунджа, за да изиграят прочутото в цялата ни страна мъжко хоро. С бавна стъпка смелчаците пеят „Залюбила е Василка двама”, за да бъдат здрави и силни през цялата година. Интересът към хорото непрекъснато расте и малкото градче едвам смогва да побере всички желаещи да се включат или да погледат калоферци. По думите на кмета на града Румен Стоянов – „вековният ритуал отговаря на изискванията на Световната организация за културно наследство към ЮНЕСКО”, което дава основание на калоферци да кандидатстват за списъка й тази година.
Ритуалното къпане продължава и на следващия ден когато българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. В българската народна традиция на Ивановден ергените къпят момите, младоженките и малките момиченца до 1 г., за да се пречистят и те с осветената богоявленска вода. Т.нар. мръсни дни (от Игнажден до Богоявление) са отминали и всички се изпълват с надежда за по-добри времена и сбъдване на най-съкровените мечти.
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар. "Кървава Коледа" в Македония през 1945 г. На прожекцията в Македонския институт присъстваха..
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан Затворник, блажена дякониса Теозви. Св. Григорий Нисийски (около 331 - 394 г.) е един от..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей. Светител Петър Севастийски се родил в Кесария Кападокийска в семейството на света Емилия и..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей...
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...