Нека си представим един свят, пълен с герои от комикси и любимите ни анимации. Такъв е той за момичето, с което ще ви срещнем днес. Запознайте се с Йоанна Викторова. Започва да рисува още от дете, но от шест години е избрала изобразителното изкуство и за своя работа. Казва, че винаги е знаела, че именно то ще й осигури независимост и възможност сама да се грижи за себе си. Вероятно ще си кажете обичайното клише, че артист или музикант къща не хранят, но Йоанна е прекрасно доказателство за обратното. Опровергава и още един мит, че у нас младите българи не могат да се реализират, а единственото им спасение е Терминал 2. Всъщност могат– стига да имат цел, желание, талант и упоритост. Успехът за нея идва в момента, когато види нещо, което е нарисувала, и то й хареса, без значение какво мислят околните за него. А за вдъхновението смята, че се крие във всичко наоколо – хубава книга или филм, природата, срещи с хора, а защо не и собствени емоции и размисли.
Йоанна публикува произведенията на своя сайт и Фейсбук страница, но в началото на месеца едно от тях – „Разкаянието“, придобива неочаквана популярност, след споделянето му в страница, където е видяно от над половин милион души. Ето какво вдъхновява младото момиче да го нарисува и да остави кървавата диря след себе си:
Трябваше да е по-скоро червена нишка. Както гласи името, вдъхнови ме разкаянието. Една нощ, в която вместо да спя, мозъкът ми реши да ме занимава с малко тъмни мисли и спомени.
Тя рисува творбата преди година, когато преминава през тежък период в живота си и преосмисля много свои постъпки. Тези, които са видели картината й пишат с благодарност, че е нарисувала именно тяхната емоция в момента. Йоанна смята, че хората възприемат изкуството различно. Една и съща творба носи различно послание за всеки.
Освен картини, тя рисува комикси, герои за компютърни игри, илюстрира книги. От компанията, в която я наели, били впечатлени от таланта й и днес тя е създала образите на над 10 популярни игри.Пише и поезия за нещата, които я вълнуват в момента. А кои са любимите й анимационни герои и доколко се е променила анимацията днес:
Имам доста любими анимационни герои от Cartoon Network и Fox Kids, с които отраснах. Харесвам и аниметата. Не съм сигурна, че сега е по-зле, а е по-различно. Макар че липсва донякъде чара на старите Дисни анимации. Сега просто нещата стават по-бързо с новите технологии.
Анимацията се променя, но все още е полезна за децата. Ако гледат точните филми, могат да научат много за истинските добродетели и стойности в живота. Те ще подхранят и вярата им в доброто, която ние възрастните започнахме да губим. Пожелаваме успех на Йоанна и се надяваме, че с нейната история, успяхме да ви върнем надеждата, че в България има бъдеще за всеки от нас. Нужна е само воля и желание да следваме пътя, по който сме поели, независимо от мнението на другите.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...