След като през ноември м.г. партията „Демократи за силна България”  окончателно се оттегли от десния Реформаторски блок, в четвъртък нейният лидер Радан Кънев, неотдавнашният кандидат за президент Трайчо Трайков и част от Гражданския съвет на Реформаторския блок, както и други „съмишленици на българската десница”, сред които един депутат от партия ГЕРБ, обявиха създаването на надпартийна платформа, наречена „Нова република”. Учредяването на платформата е въпрос на дни и тя ще бъде отворена за присъединяване на други формации, граждански организации и личности.

Преди още да е учредена, „Нова република” отправи покана за общо явяване на предсрочните избори към учредилата се на 7 януари партия на бившият правосъден министър в кабинета „Борисов 2” Христо Иванов – „Да, България”. Основание за поканата  на „Нова република“ към „Да, България!” е общата им кауза за реформиране на съдебната система, както и желанието за ясна алтернатива на управлението и промяна.

„Да, България!“ също е отворена за съюзи с други формации, но реагира предпазливо на поканата. Първо лидерът й Христо Иванов каза, че преди да се произнесе дали обединение за изборите е възможно, иска да види крайния състав на „Нова република“. По-късно обаче Националният съвет на „Да, България!” взе решение тя да се яви сама на предсрочните парламентарни избори и вече в новия парламент да работи за създаване на широк антикорупционен блок.

Инициаторите на „Нова република” категорично изключват съвместно явяване на изборите с формации, подписали новото коалиционно споразумение на Реформаторския блок заради тяхната склонност към компромиси с ГЕРБ. Така в навечерието на предсрочните избори в дясното политическо пространство на страната фактически се очертават три дясно ориентирани формации – довчерашните коалиционни партньори ГЕРБ и Реформаторският блок, приключили преждевременно своя управленски мандат, и претендиращата да бъде тяхна алтернатива „Нова република“. Последни социологически проучвания прогнозират за ГЕРБ подкрепа между 32,2%, и 32,6%, а за Реформаторски блок около 3,7%. На този етап формация около Демократи за силна България, каквото е задаващата се „Нова република“, би била подкрепена от само 1,4%, но колкото и невероятна да изглежда нейната амбиция да стане дясна алтернатива, тя не е лишена от основания. Тестове на изследователския център „Тренд“ за хипотетичния потенциал на една нова партия показват, че такава може да привлече около 20 на сто от избирателите. Шансовете за успех на изборите и на дясната „Нова република“, и на партия „Да, България!“, която пък се определя като „нито дясна, нито лява“ и в момента се ползва с подкрепа от 2,8%, са основно в този сегмент на електората. Христо Иванов не се съмнява, че и и двете нови формации са в състояние да влязат в парламента самостоятелно, но дали това е така, ще се види в края на март.