В четвъртък тази седмица посланикът на Москва в София Анатолий Макаров заяви пред БНР, че през миналата година в българо-руските отношения е настъпил „позитивен прелом“ и препоръчва някой да покани президента Владимир Путин в България, защото той не я е посещавал като държавен глава от 2008 г. Изявлението прозвуча малко неочаквано, защото напоследък двустранните отношения са в застой заради разминавания в енергетиката и политически различия, произтичащи от принадлежността на България към ЕС и НАТО. Според посланик Макаров обаче промяна в това състояние на отношенията има заради възобновяването на дейността на Междуправителствената комисия за търговско и икономическо сътрудничество, няколко телефонни разговора между президента Путин и премиера Борисов и контактите между парламентите и православните църкви на двете страни. Препоръката на посланика за покана към президента Путин идва малко след встъпването в длъжност на новия президент на България Румен Радев, и това не е случайно. Заради острите критики на доскорошният президент Росен Плевнелиев към Русия визита на Путин в България беше немислима, но по време на мандата на новия президент Румен Радев, когото мнозина възприемат като проруски ориентиран, е напълно възможна.
Изявлението на посланик Макаров съвпадна с посещението на президента Владимир Путин в Унгария, при което той заяви, че страната му „абсолютно деполитизира“ енергийните въпроси и няма да се обижда на България за това, че преди време не е намерила смелост да се противопостави на Европейската комисия относно транзита на руски газ по провалилия се проект „Южен поток“. Президентът даде да се разбере, че Русия би се върнала към този проект, но при гаранции, че няма да понася нови загуби от необмислени решения. Условията за вероятно преосмисляне на въпроса едва ли биха били само това, и сигурно Москва ще иска още отмяна на санкциите на ЕС и затопляне на отношенията със САЩ.
И преди, и сега, България има скромно място в сложното преплитане на стратегически интереси, но това не пречи тя да води по-настойчива политика за защита на собствените си интереси. Това разбра и кабинетът „Борисов 2“, но не успя да постигне промяна. След няколко месеца това може да бъде постигнато от друго правителство и при може би по-благоприятна международна обстановка.
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през..