Романтично приключение по виенски, с обяснение в любов в сърцето на София

Ако не можете да заведете Любовта на живота си в Австрия за 14 февруари, има начин как да разкриете сърцето си в романтично приключение по виенски. При това няма да ви се налага да взимате отпуск за пътуване, да се впускате в търсене на достъпни хотели и самолетни билети, нито да теглите заеми за разкошни изненади. Решението е изключително лесно. Всеки ден от 8 до 14 февруари „виенски“ ретро трамвай пътува из София от 12.00 до 14.00 часа. Вози безплатно по маршрута: депо "Банишора" - Централна гара - бул. "Княгиня Мария Луиза" - ул. "Алабин" - ул. "Граф Игнатиев" - пл. "Журналист" - ул. "Граф Игнатиев" - пл. "Възраждане" - Петте кьошета - НДК - кв."Иван Вазов" - НДК - Петте кьошета - пл. "Възраждане" - бул. "Христо Ботев" - Централна гара - депо "Банишора".
Докато пътувате, може да слушате класическа музика и да научите интересни факти: например, че на 13 февруари преди 150 години се е състояла премиерата на станалия емблематичен за Виена валс „На хубавия син Дунав“. Или как архитекти от някогашната Австро-Унгария са повлияли за оформянето на европейския облик на България след Освобождението. След разходката с ретро трамвая, може да превърнете наученото в приятна пешеходна обиколка с игрови елементи: кой ще открие повече емблематични сгради в Стара София, дело на прочутата виенска школа.
Един от знаковите обекти е Националната художествена галерия в самия център на града. След Освобождението сградата е била Княжески дворец, а нейното първо преустройство е поверено на Виктор Румпелмайер. За ранните му години се знае малко: син на скулптор, в някои документи пише „от фамилия на каменоделци“. Роден е на 7 ноември 1830 година в Пресбург, Австрийска империя (днес Братислава, Словакия). Въпреки краткия си живот, е оставил ярки архитектурни следи. Негово дело е и летният дворец на княз Александър I Батенберг край Варна ( 1882 – 1885), наречен първоначално Сандрово, а след 1894 година – Евксиноград. Сред проектите на Румпелмайер в чужбина са дворци, обществени сгради, британското и германското посолство във Виена, португалският павилион на Световното изложение в Париж и други. Той преустройва и замъка Фещетич в Кестей (Keszthely), Унгария.
С „виенско излъчване“ в София е Народният театър, чиито строеж започва през юни 1904 г. по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Богато е творческото наследство и на Фридрих Грюнангер, архитект на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” (1902-1914), автор на идейния проект за сградата на Софийската минерална баня (1904), сградата на Богословския факултет на Софийския университет (1904-1908), Централната синагога в София (1904-1909) и др. На бул. „Цар Освободител”, съвсем близо до Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се намира резиденцията на посланика на Република Турция. В първоначалния си замисъл красивата сграда е проектирана за адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев, от същия Фридрих Грюнагер. Той е автор и на къщата на Димитър Яблански, финансист и бивш кмет на София. (В дома на Яблански се е помещавало Посолството на Китай у нас). Когато човек спре поглед върху богато орнаментираните прозорци, балкони и цялостната украса на фасадата, изниква следващото австрийско име - на дворцовия декоратор и скулптор Андреас Грайс.
Сред творбите на самия Грюнангер има още много частни домове , както и важни обществени постройки в страната, например дворецът на княз Александър Батенберг в Русе (1879-1882).
Архитектурните перли са много. На ул „Кракра“ 16 се намира поредната красива сграда. Тя е построена през 1893 година по проект на Карл Хайнрих .
Много любопитна е историята около италианското и австрийското посолство, намиращи се едно до друго на бул. „Цар Освободител“ 11 и 13. Първоначално сградата за австро-унгарската дипломатическата мисия е проектирана от австрийския архитект Петер Паул Бранг и изградена през 1883 г. След края на Първата световна война, Италия, като част от Тройния съюз, окупира сградата. Следва период на преговори между двете легации и на 14 февруари 1925 г. се достига до размяна на сградите. Така и до днес Италия е собственик на сградата, построена от австрийските архитекти, а австрийската легация се премества в старото здание на италианската, построено в периода 1905-1910 г., изцяло в нео-рененсансов венециански стил, по проект на архитект Енрико Бовио. ..
Ако решите , в буквалния смисъл на думата, да „овкусите“ своя „виенски“ маршрут, в един от столичните търговски центрове от 12 до 14 февруари ще бъде поставено 5-метрово прозрачно сърце, пълно с вафлички от традиционен виенски производител.
 В Дните на Виена в София, разбира се, са включени прояви за всеки вкус. В програмата присъстват и класическият Виенски бал, и автентичната атмосфера от традиционната виенска "хойриге", т.е. винарна, с дегустация на типичните за региона вина.
Какво могат да открият специалистите по туризъм зад красноречивото послание „Виена обича София“ ? - Една отлично работеща формула за привличане на публика, добре обмислена стратегия за въздействащ модел, в който икономиката, културата и традициите са в хармония. Австрия е сред предпочитаните световни туристически дестинации, с показателни резултати: през 2015 г. са регистрирани рекордните 135 милиона нощувки. Почти половината от посетителите са от Германия, следват Холандия и Швейцария. Това дава окуражаващи надежди на местния бранш, че прогнозите за възходящ растеж през 2017–та година определено ще се сбъднат. Виена обича София. Би било чудесно София да отвърне с подобна взаимност и да предложи българска програма пред жителите и гостите на австрийската столица, особено като се има предвид домакинството й през 2018 г. за Европейска столица на спорта! Впрочем, отлична възможност да се помисли и за съпътстващ културен „маратон“, поднесен с много любов, както подобава между побратимени градове.
За културно-историческия духовен мост между двете страни и за Дните на Виена у нас разказва Храбра Маринова от Бюрото за международни връзки на Община Виена в София.