Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проблемът с машинното гласуване ще стане ли препъни камък на предстоящите избори

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Интересна интрига се оформи през отминаващата седмица около проблема с машинното гласуване на предстоящите на 26 март предсрочни парламентарни избори. Предисторията датира от началото на месеца, когато Върховният административен съд отмени решението на ЦИК да има възможност за машинно гласуване само в 500 избирателни секции. Магистратите се позоваха на изборния кодекс, който регламентира, че в избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване. Следователно апарати за машинно гласуване трябва да има във всяка от 2500-те избирателни секции.

Решението на ВАС хвърли в смут ЦИК. От една страна тя си даде сметка, че трябва да го изпълни, от друга, че няма никакво време. Спешно обяви обществена поръчка за доставка на машини за гласуване, но поне досега няма проявен интерес. Или по-точно никоя фирма не желае да се нагърби с такъв огромен риск. В сряда и правителството зае позиция по проблема. Неговият говорител Ирина Белчева заяви, че след направено проучване, се оказва малко вероятно да бъде осигурен необходимият брой машини за 26 март. От своя страна служебният премиер Огнян Герджиков, чието правителство има основната задача да подготви честни и спокойни избори, предвеща, че ако няма кандидати за обществената поръчка, ще се правят опити за касиране на изборите. Все по-вероятно става машинното гласуване да се окаже мисия невъзможна, както сполучливо отбелязаха някои медии.

Вярно е, че алтернативата за машинно гласуване е принос в демократичността на изборния процес. Но има и обратната страна на медала, свързана с реалностите. Редица експерти твърдят, че въвеждането на машинно гласуване е постепенен процес и са необходими поне няколко месеца технологично време: изготвяне на експертиза, криптиране, обучение на членовете на избирателните комисии и т.н. Възниква и един друг въпрос: как ще се монтират машини за гласуване в затворите, корабите, домовете за настаняване на възрастни хора? Машинното гласуване, освен това, не е масова практика в демократична Европа. Има и страни, които са се отказали от него след като са го въвели. И накрая, българското население е застаряващо, пенсионерите са около 2 милиона и двеста хиляди от малко над 7 милиона потенциални избиратели. Е, тепърва ли баба и дядо от дълбоката провинция, свикнали да сгъват и пускат хартиената бюлетина, ще тръгнат да избират машинното гласуване?

И така, възниква въпросът машинното гласуване ще стане ли препъни камък на предстоящите избори за нов български парламент? И ако да, Qui prodest? Социологическите агенции прогнозират, че засега пет политически формации ще прескочат 4%-овата бариера и ще влязат в парламента: ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединени патриоти, и „Воля”. Много вероятно е редицата нароили се формации-отломки на историческия СДС – който вдъхваше надежди сред хората в романтичните години след падането на комунистическия режим – да останат зад борда. И още по-вероятно е да превъплътят огорчението си от изборния неуспех в искане за касиране на изборите поради липса на машини за гласуване във всички избирателни секции.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

По съседски: Събития с балкански адрес

Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..

публикувано на 08.11.24 в 10:25

Започва Международният фестивал на етнографското кино "OKO" с акцент върху Украйна

Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна.  Тази година екипът на..

публикувано на 08.11.24 в 08:40

Учени обсъждат историята и перспективите на Западните български покрайнини

Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките организира днес, 8 ноември, научната конференция на тема "Западните български покрайнини - история и перспективи" по повод 100-годишнината от Учредителния конгрес на..

публикувано на 08.11.24 в 07:20