На 1 март по традиция българите се окичват с червено бели мартеници и си  пожелават здраве и плодородие с началото на пролетта. Този обичай датира от времето на тракийските обреди, свързани със земеделските култове към природата. Всичко това доказва колко дълбоко е вкоренен празникът на Баба Марта в народните ни вярвания. Но дали българските мартенички няма да изчезнат и да отстъпят мястото си на заводския внос от Азия? Няма как да отречем, че през последните години наблюдаваме тенденция към комерсиализация на празника на Баба Марта. Публични места из цялата страна, било то спирки или градски площади, биват окупирани още от средата на февруари. Традиционните ръчно плетени български мартеници полека се заменят от чуждо производство, а това дава възможност на все повече търговци да реализират лесно високи печалби. Сред богатото разнообразие от мартеници се забелязват доста нетрадиционни, например с образите на известнифилмови герои, а дори и с лика на наши политици.

За да разберем какъв е пазара на мартеници тази година, решихме да попитаме производителите на български мартенички, какво най-често купуват българите и важен ли е произходът за тях? Ето какво споделиха с нас Антон Кръстанов и други негови колеги.

Главно се търси китайско производство и пластмаса. За съжаление няма интерес към вълната и ръчната изработка. Търси се масовата продажба и това, което бързо се продава. Никой не цени ръчния труд. Закупените китайски мартеници на едро се продават не както ръчно изработените, в които се влага много повече труд и време. Има хора, които купуват 10 броя за 1 лев само за да отбият номера, да има какво да върнат в замяна, когато някой им подари мартеница. Тези, които ценят празника, купуват  традиционни български – Пижо и Пенда, пискюли и т.н.

По често хората предпочитат чуждите, евтини мартеници. Българските им се струват малко скъпи, но всеки си има предпочитания.

Мисля, че пазарът се е пренаситил с кич. Мартениците от Китай не могат да заместят ръчно изработените от истинска вълна. Например моят син иска Пижо и Пенда и плетени гривни.

А дали българите знаят каква е традицията зад усуканите червено бели конци и интересуват ли се от произхода, когато купуват мартеници?

Търся традиционни, без много маниста. Да се разпознава българското в тях, да са червено бели и да бъдат направени от прежда.

Не гледам какви са. Но бих предпочел да закупя български. Взел съм 5-6 мартенички, но не знам с какъв произход са. Пенсионер човек съм, не съм богат, но дали ще дадеш 1.20 лв. или 1.50 лв. за мен е без значение, важно е да ми харесват. Моето поколение със сигурност познава традицията зад празника, но за младите не съм много сигурен. Те предпочитат Криско.

И сякаш напук, двама младежи твърдят точно обратното.

Български и да са за ръка. Тези, които са с анимационни герои някак убиват традицията… По добре да са направени от човешка ръка. Моята баба плете мартеници и продава и знам, че си заслужава вложения труд.

Имаше една баба, която правеше български мартеници – истинско изкуство, но вече е доста възрастна и плете само за внуците. Има хора, които предпочитат да имат малко, но да е красиво и стойностно. Надявам се традицията да се съхрани, все пак всичко е залято с мартеници. Има и българи в чужбина, които пренасят този обичай там и така запознават чужденците с него. За съжаление голяма част от преданията вече не съществуват в чист вид. Онова, което е съхранено от възрастните, е такова, но всичко е свързано с емоционалния свят на българина.

Снимки: БГНЕС