Насилието и тормозът в училище са постоянен проблем, който обаче забелязваме само, когато пострада някое дете и се разшуми в медиите. Поредният пример за необяснимата агресия сред учениците е смъртта на 11 годишно момиче след ритник в корема в столичното 52-ро основно училище. Това е трагедия, която няма да бъде изличена, като преместим виновника в друго училище. Там той вероятно ще продължи с противообщественото си поведение. Да бъде изключен също не е добра мярка, защото нито ще го промени, нито ще го превъзпита. Ще го превърне в поредния изхвърлен от обществото…

Тревожна и тъжна е статистиката, според която през последните години агресията особено сред децата се увеличава. Причините за това са различни – проблеми в семейството, несигурност, липса на уважение и признание към техните постижения. Затова е нужна намесата на психолози, които да работят за превенция на жестокостта и опазване на детското здраве. Какви са начините за това, попитахме директора на Фондация „Асоциация Анимус“ Надежда Стойчева:

Превенцията трябва да не бъде просто разговор с децата, пълен със забрани. Трябва да има разбиране. Първо децата трябва да бъдат питани какво се случва с тях. След това трябва да знаят как да се справят с това, за да може да им бъде оказана подкрепа. Добре е да се случи във възможно най-ранна възраст, за да има промяна. Едновременно с това трябва да се предават за помощ и подкрепа всички проблемни деца, които идват от такива семейства и са научили агресията като форма на общуване между хората. Не бива да бъдат местени от едно място на друго. Всички трябва да бъдем съпричастни към проблемите и агресията между децата.

Асоциацията е разработила програма, която е насочена към деца от различни възрасти. Първата част от нея се нарича „Приятелите на Зипи“ и съдържа уроци за деца от 5 до 7 години. В тях те научават, че е много лесно да обидиш близък, да загубиш приятел и да го накараш да бъде нещастен. Затова трябва да осъзнаеш силата и смисъла на думите, които казваш, защото именно те могат да ги отблъснат. В момента се създава и програма за деца от 9 до 11 години, наречена „Ябълка“, която ще работи с вътрешния свят на децата. Третата ще е за ученици между 15 и 18 години и ще им помага при решаването на специфични за тяхната възраст проблеми.

Страхът е основният фактор, който пречи на жертвата да сподели, че е тормозена, заплашвана или насилвана. Затова изборът им е да замълчат и всичко да продължи постарому. Истината е, че насилието се гради върху няколко мита като този, че то е единственият изход от някои ситуации, или, че всяко дете само търси повод да прояви злата си същност. Всеки носи в себе си доброто и лошото и е важно кое от тях ще надделее в живота му по-късно. Това зависи от възпитанието и примера, който получава от родителите си. В някои случаи, грешките, които допускаме като родители може да бъдат фатални за бъдещото развитие и реализация на децата ни. Трябва да разговаряме с тях и да им помогнем с кризите, през които минават. Иначе рискуваме те да се отчуждят от нас и да ги изгубим, а това е опасно, както за тях, така и за нас, защото ще сме се провалили като родители.