Всяка година в-к „24 часа”отличава хора с големи сърца, спасявали човешки животи, помагали безкористно на хора в беда, проявили храброст или щедрост, направили добро, дарявали радост, допринесли за развитието на обществото ни. Инициативата „Достойните българи на годината” датира от 2003 г. За тези 15 издания са наградени 531 достойни българи. За 2016 г. отличените са повече от 50 души. На церемонията присъстваха над 130 гости, които поздравиха с български флагчета обикновените герои. Първата награда за миналата година е специална и е посветена на хората, участвали в спасителната акция в Хитрино в края на миналата година.  Ще ви направим свидетели на тези мигове, чрез разказите на някои от отличените. Ето какво каза, специално за „Радио България“, старши комисар Ялчън Расим, директор на Областна дирекция на МВР Шумен, ръководил уникалната операция по пълната евакуация на цялото население от мястото на инцидента:

Тази награда е огромна чест за мен. Тя е добър знак за добре свършена работа и от моите колеги. Нашата работа е екипна и затова им изказвам благодарността си. Мисля, че за мен най-хубавата награда беше, когато 11 дни по-късно жителите на Хитрино се прибраха в домовете си и ни казаха: „Няма врати, няма прозорци, но всичко си е на мястото. Нищо не липсва“. Това е най-голямото удовлетворение за мен, като служител на МВР.

Свикнали сме да мислим, че героите са в приказките, но Скопие помни помощта на 10-те благоевградски пожарникари, станали герои за бедстващите му жители. Двата наши екипа помагаха в македонската столица, след голямото опустошително наводнение, в началото на август 2016 г. Имаше загинали, стотици останаха без подслон. 30-годишният пожарникар Давид Гълъбов е  сред отличените. Ето, какво си спомня:

Хората ни приеха много добре, но ситуацията беше тежка, както за нас, така и за местното население. Изключително мащабно наводнение, с жертви и много пострадали. Наградата е едно удовлетворение и признание за добре свършената от нас работа.

Сред отличените бяха и златните момичета от ансамбъла по художествена гимнастика. Треньорката Ина Ананиева беше изключително развълнувана.

За първи път присъствам на такова тържество и награждаване. Може би това е най-ценният медал, който съм получавала и като състезател, и като треньор. Ние не спасяваме човешки животи, но пък възпитаваме чрез спорта едни достойни българи. Горда съм, че се сблъсках с човещината на тези хора, подчерта Ананиева.

Игуменът на Троянския манастир, епископ Сионий, успя да върне славата на обителта и също бе сред удостоените. Той скромно изрази своята благодарност за признанието:

За мен е огромна чест и радост да получа тази награда. Аз я посвещавам на братството на манастира и на нашите дарители, хората които подпомагат възстановяването, ремонтите и реставрациите на поверената ми света обител. Моля се, Бог да дава много сили на нашия народ, да издига сърцата ни към добро и по-добро. Това, на което станахме днес свидетели, да стане един ден, дай Боже, ежедневие.

Сред светлите лица на България е и голяма група ученици от с. Момчиловци. За тяхната награда разказва Райчо Симидчиев:

Всяка година, по традицията на Йордановден, след хвърлянето на кръста в реката и изваждането му обикаляме с него по къщите и отнасяме Божията богословия във всеки дом. В замяна хората ни дават пари, които, вместо да си поделим, ние предоставихме на нашата църква, която е с много стара история и се нуждае от реставрация, за да я съхраним за поколенията.

Последната история, която ще ви разкажем, е доказателство, че доброто ражда добро и отглежда добро. Тя започна с болестта на учителката по английски език от Асеновград Людмила Ангелова. В кампанията за нейното лечение от левкемия се включи целият град, но най-много помагаха учениците й от гимназия „Иван-Асен Втори“. Тя се излекува, а учениците й бяха наградени като достойни българи за 2016 г. На свой ред учителката започна да събира пари за болния си ученик Синан Мурад. Отново помагаше целият град. За съжаление Синан почина на 17 януари 2017 г., но едно от последните му желания е било събраните 160 хиляди лева за неговото лечение да се дарят на други болни деца. Това направиха неговите родители Селма и Шенол Мурад.

Майката на момчето сподели:

Нашият син загуби битката с болестта. Много българи го подкрепиха със събирането на парите и заради това дарихме тези средства на други болни дечица, за да оцелеят. Нашият син не успя, каза през сълзи Селма Мурад.

Тази церемония доказа, че българите сме силни, можещи, вярващи и достойни.

Снимки: БТА