Преди няколко дни Институт „Отворено общество“ обяви смущаващи резултати от едно национално-представително изследване за общественото мнение в България. Само четири институции се ползват с доверието на повече от 50 на сто от населението и това са ЕС, Православната църква, армията и университетите. Партиите, които след по-малко от месец ще мерят сили на предсрочни парламентарни избори, са в дъното на класацията с едва 17 процента доверие. Не могат да кажат дали им вярват или не само 6 на сто от анкетираните, а цели 76 на сто категорично твърдят, че нямат доверие в политическите сили.
На фона на този нисък кредит на доверие в партиите, регистриран от „Отворено общество“, социологическите агенции прогнозират нормална изборна активност. Между 55 и 60 на сто от избирателите твърдят, че ще гласуват, около 10 на сто - че няма да го направят, а останалите се колебаят. Разликата между ниското доверие в политическите сили и очакваните нормални нива на гласуване подсказва, че въпреки резервите си, българинът е склонен да даде нов шанс на политиците.Ще се възползват ли те обаче от този шанс?
Като цяло ходът на предизборната кампания показва, че партиите имат вярно усещане за обществените тежнения и не случайно обещават решаване на проблеми, свързани с най-чувствителните от тях - ниските доходи, корупцията, престъпността, емиграцията и върховенството на закона. Правят го обаче по рутинен начин,без готовност да признават собствената отговорност за тези проблеми и с подчертана склонност да вменяват вина за тях на останалите. Често политическата памет е къса, а лекотата при даване на обещания впечатляваща.
В стремежа към оригиналност понякога се губи мяра и някои изяви на участници в предизборната кампания дават повод за карикатури в медиите. Дружеството „Менса България“ прикани партиите да подложат своите кандидати за депутати на безплатен тест за интелигентност, с единственото условие те да се съгласят резултатите им да бъдат обявени публично, но, макар и част от политическия елит да се обявява за мажоритарна избирателна система, на поканата отклик досега няма.
Скоро след началото на предизборната кампания станаха известни и факти, които се разминават с представите за адекватно обществено поведение. Мониторинг на Института за развитие на публичната среда установи, че в първите десет дни от кампанията партиите в бедна България са похарчили за отразяване на проявите си общо 1 162 000 лева, от които близо 830 хиляди се поделят между трите с най-големи изборни шансове. Същевременно от общо 20 политически субекта, регистрирани за изборите (11 партии и 9 коалиции), само 5 са декларирали в Сметната палата получаването на парични дарения.
До предсрочния вот на 26 март още има време участниците да внесат корекции в своето поведение. Но сами по себе си изборите няма да повдигнат кредитния рейтинг на партиите, а само ще им дадат доверие на кредит с очаквания то да бъде оправдано. Ако съдим по проучване на агенция „Маркетлинкс“, на този етап очакванията са по-скоро скептични. 51 на сто от българите смятат, че страната ще върви към по-лошо, 36 на сто споделят същото мнение, но не са толкова категорични и са по-скоро оптимисти. Вярват, че се отива към по-добро, само 13 на сто.
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през..