Създаден след драматичните събития на сцената на Европа, Европейският съюз днес е изправен пред вълна от скептицизъм, който го поставя под въпрос. Това налага отново да се замислим над целите и ценностите, които всички споделяме : какво ни носи Европейският съюз сега и какво бъдеще искаме да имаме? И по-точно, каква роля Франция и България, французите и българите могат да имат във възобновяването на Европейския съюз.
Френският институт в България организира съвместно с Центъра за култура и дебат „ Червената къща“, БНР и други партньори поредицата „Нашата Европа: каква Европа искаме ние?“ Тя ще се провежда под формата на ежемесечни дебати през цялата 2017 година. Първият френски участник в дебата е Доминик Волтон , ръководител на научни изследвания към Френския национален център за научни изследвания в областта на комуникацията, специалист по медиите, публичното пространство и политическата комуникация, създател и директор на академичното издание „Хермес". Ето какво каза той специално за Радио България.
Част съм от онези европейски интелектуалци, които смятат, че проектът Европа е най-голямата миролюбива и демократична утопия, която световната история е създала. Европа на 60 години, това е абсолютно нищо на фона на историята на човечеството, но много на фона на нашия живот. От Втората световна война насам са налице два големи политически проекта: създаването на ООН, единствената политическа граматика, която е абсолютно необходима и Европейският съюз. Европейците проявяват този невероятен мазохизъм, като изграждат най-голямата политическа, демократическа и миролюбива утопия. Броят на страните-членки непрекъснато се променя, бяхме 6, 15, 28, а защо не и повече. Нещо невиждано в света на човечеството, а ние не изпитваме гордост. На всеки две години ние, европейците, обявяваме смъртта на Европа. А трябва да напомняме, че величието и създаването на Европа се дължи на две причини. Първата – никога повече война между нас. Това са 100 милиона жертви през ХХ век. Настръхвам, когато го казвам. И също така, борбата с комунизма. 1990 г. постави края му. Какво се случи, можехме да помислим, че Европа ще спре до там. Геният на европейците реши да продължи европейския проект на базата на демокрацията и на разширението. И вместо да кажем, че спечелихме борбата, утвърдихме основите на демокрацията и започнахме разширението, всяка сутрин ние леем сълзи. Да, разбира се, има малки и бедни, големи и богати държави, но има и принцип на солидарността, който е пример за Европа. – подчертава г-н Волтон.
В Европа съжителстват 500 милиона души, говорят се 26 езика, една съвкупност от богата история, култура, наука, технологии и, независимо от трудностите, трябва да се научим да живеем заедно. Дали успяваме и трябва ли да има това разделение Европа на две скорости?
Геният на Европа като политически проект за в бъдеще ще се състои в съжителството на големи и малки страни. Трагична грешка ще е Европа на две скорости. Лицемерно е да се каже Европа на могъщите спрямо слабите. Малкият народ е толкова значим, колкото и големият. Ще дам пример с важността на Декларацията на ЮНЕСКО от 2012 г., подписана в Париж и за която вече никой не си спомня. Тя признава равнопоставеност на езиците, културата и религията на световна ниво. Разбира се, нито една страна не я зачита, но идеята съществува. Ако искаме да спасим Европа и идеята за мирно съжителство, тогава трябва да кажем, че в Европа има малки, средни и големи нации и има нужда от всички. Който и народ да е, той носи своята интелигентност чрез историята си. В това се крие гениалността. – изтъква нашият събеседник.
Г-н Волтон обърна особено внимание на езиковото общуване, което според него не се състои в използването на 300 думи на английски език, а в развитието на превода. Европа да стане родина на преводаческата индустрия, както и да се изградят проекти, свързани с науката, транспорта, туризма, техниката. Ние, европейците, трябва да имаме ясното съзнание, че глобализацията и информацията се развиват много бързо, но комуникацията не бива да се пренебрегва и е от голямо значение за всички нас…Спрем ли да се зачитаме и да комуникираме в Европа, ще настъпи краят на европейското семейство. – каза в заключение Доминик Волтон.
В петък , в котловините и равнините ще има мъгли. Минималните температури ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 3°. По Черноморието сутринта ще е около 3°. През деня ще е слънчево. Очакват се максимални температури от 14° до 19°, в София –..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..