Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Очертава се нова динамика в миграционния натиск към България

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Служебният премиер Огнян Герджиков обяви във вторник вечерта, че са предприети допълнителни мерки по охрана на българо-турската граница,  защото се предполага наплив от емигранти  през следващите дни. Ситуацията очевидно е много сериозна, защото премиерът я е обсъдил с вътрешния министър, с ръководството на ДАНС и специалните служби. Със сигурност повод са дали последните напрежения между Турция и някои европейски страни, както и свързаните с тях закани от Анкара, че може да преразгледа договореностите си с ЕС за възпиране на  миграционния натиск към Западна Европа по суша. Подобни заплахи от страна на Анкара имаше също миналата година и тогава във връзка с тях София призова ЕС и НАТО да са готови с план „Б”, ако Турция отвори границата си за над 3 милиона бежанци и мигранти от Сирия и Ирак, които приютява на своя територия. Сега обаче ситуацията е твърде различна.

От една страна, ескалацията на напрежението между ЕС и Турция достигна безпрецедентни измерения, включително и на най-високо равнище. От друга страна, тя е съпроводена от двустранни взаимни обвинения между София и Анкара, разменени в последните дни във връзка с предстоящите в България предсрочни парламентарни избори. За разлика от миналата година, сега в България властта се упражнява от служебно правителство, чиито правомощия се ограничени поради обстоятелството, че не е избрано от парламента, а назначено от президента.

Различна е и самата миграционна картина в България. Мигрантите чувствително са намалели и през последните 6 месеца центрове за прием на МВР и лагерите за настаняване на Държавната агенция за бежанците са напуснати от хиляди души. В края на септември м.г.  капацитетът на центровете на МВР беше превишен с около 59%, а сега е запълнен едва 86%. В бежанските лагери, които доскоро бяха 106% препълнени, сега са 40% празни. Но хилядите избягали от центровете за настаняване в България са стигнали Западна Европа и сега тя иска да ги върне обратно. Според годишния доклад на Агенцията за бежанците, през 2016 г. са получени запитвания за 11 545 души, които по Дъблинския регламент трябва да се намират в България. Най-много запитвания са дошли от Германия – 3551, Австрия – 2094, Унгария – 1808, Франция – 1096, и Великобритания – 366 броя. Ако връщанията на мигранти от Западна Европа съвпаднат с нов наплив на десетки хиляди през сухопътната граница с Турция, ситуацията може да излезе от контрол. Още по сложна би станала тя, ако се сбъднат опасенията от емиграция заради вътрешните политически напрежения в Турция, където местните опоненти на режима са третирани като „терористи” или „не-турци”. Че София трябва да се готви за вълна на бягащи от Турция тези дни предупреди уважаван български експерт, изпълнявал в съседната държава отговорни консулски функции. Тревоги по темата се усетиха и в предизборната кампания, намирайки израз в призиви да се предприемат незабавни действия за изпращане на европейски сили по южната граница. Новите развития по темата напоследък са свидетелство за драматична нова динамика в рисковете от миграционен натиск към България.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

КНСБ: Каскада от протести, ако не бъде приет държавният бюджет

"Ако Народното събрание не приеме държавния бюджет за настоящата година, могат да последват протести". Това заяви в интервю за БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов. "За пореден път бюджетът става заложник на политическите интриги и на..

публикувано на 09.01.25 в 17:45
Галин Цоков и Олеся Илашчук

В Украйна ще продължи изучаването на български език

Българският език и култура ще продължат да се изучават в училища в Украйна, а украински студенти от български произход и занапред ще бъдат приемани приоритетно в нашите висши училища. За това се договориха образователните министри на двете страни проф...

публикувано на 09.01.25 в 17:39

Премиерът призова парламентът да уреди законово статута с името на БПЦ

"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При съобразяване с принципите на правовата държава и разделението на властите, решението на въпроса с..

публикувано на 09.01.25 в 11:34