10 години членство на България в Европейския съюз. Как изглежда страната ни днес? Продължаваме да сме най-бедната и корумпирана държава и въпреки високото доверие на българите в европейските институции, ползите от членството ни все още не могат да се усетят от всички. Повод да се замислим, че все пак има такива бе докладът „10 години България в ЕС – ползи и предизвикателства”, изготвен от Центъра за либерални стратегии. Най-общо можем да ги разделим на политически и икономически. Икономическите са свързани с износа към Европейския съюз като част от българската стопанска активност. Той значително нараства. Освен това за 10 години членство успяхме да постигнем 20% ръст на покупателната способност, а благодарение на мониторинга от страна на ЕС поддържаме бюджетен дефицит до 3%. Повече за политическите ползи, ще научим от политолога Даниел Смилов:

Основният извод за политическите ефекти на членството на България в ЕС, може да бъде формулиран така. Силен, ясен стабилизационен ефект, но тук идва предизвикателството, което ни очаква оттук нататък. Досега ЕС е бил носител на стабилност в България. Той е бил гарант за политическите процеси и това, че те следват обща посока. Всички знаем, че в ЕС текат реформи и има различни варианти за неговото бъдеще. В този смисъл България не бива да го ползва единствено като вносител на стабилност, а трябва да стане активен участник в неговото заздравяване, укрепването на определени политики.

Действително с помощта на ЕС успяхме да преодолеем няколко тежки кризи, които се случиха през последното десетилетие. Една от тях беше рецесията, през която България успя да мине без сериозни сътресения. Фалитът на Корпоративна търговска банка пък беше изцяло вътрешна криза, която благодарение на членството ни в европейското семейство не успя да предизвика ефекта на доминото и да срине останалите банкови институции у нас. Въпреки постоянните призиви в евродокладите за по- ефективна съдебна система и по-прозрачни и бързи процеси, завършващи с адекватни присъди, това все още не се случва. Според икономиста Георги Ганев, докато не бъдат решени проблемите в правораздаването, няма как да бъдат решени останалите неравенства и проблеми в обществото. Според Смилов:

Ако трябва да търсим област, в която няма видимо позитивно развитие, през тези години на членство, това са разбира се медиите. Имаме влошаване на медийната свобода. Различните измервания показват, че България се свлича и то на места, които не са характерни за европейски държави. Българските правителства взеха мерки за изсветляване на собствеността в медиите, за справяне със съществуващите монополи, но тези мерки по общи оценки са недостатъчни.

Макар да няма пряка връзка с членството в ЕС, свободата на медиите няма как да не присъства в доклада, тъй като темата предизвиква широк обществен интерес, а и глобалната финансова криза оказа своя забележим ефект върху сектора. Медиите, които имат финансови затруднения, са принудени да търсят купувач, чийто интереси започват да обслужват, а липсата на чуждестранни собственици и монополизирането на разпространителската мрежа, прави оцеляването на едно независимо издание почти невъзможно. В доклада като положително бе отчетено предстоящото през юни пълно отпадане на роуминга, защитата на правата на пациентите и потребителите и по-високите екологични критерии, с чиято помощ у нас са постигнати много подобрения.

Снимка: БТА