По традиция името на Троян се свързва с дървообработване и керамика. Това е родното място на Ралица Йовкова – потомствен керамик. Израства с мириса на глината и шума на грънчарското колело. Завършва Националната гимназия по приложни изкуства в Троян, а след това продължава със специалност „Керамика“ в Националната художествена академия в София.

Там имах съмнения дали това е правилният избор, дали не съм се оставила на течението и на политиката на родителите ми, които негласно ме насочваха в тази посока – разказва Ралица. Имаше студенти, които бяха много по-добри от мен. Започнах да се чудя дали тук ми е мястото. Отдаваха ми се и други неща, като например математиката. След доста размисли реших, че трябва да стана много добра в това, защото вече имам изкачени стъпала от моите прадядо, дядо и баща. Нямаше друга професия, от която можех да взема толкова опит от моите корени и да продължа да надграждам. Това стана с много търсене на самата себе си, като изразни средства, да направя нещо, което да е разпознаваемо като мой личен почерк. Към това са ме насочили много мои преподаватели, като проф.Божидар Бончев. Бяхме заедно на биенале във Франция. Там той ми разказа за една своя лекция за тайната на успеха в изкуството. Единият е да си първи, тоест да правиш арт керамика, която да се откроява от традиционната. Вторият вариант е да си по-добър от първия, което също е много трудно, а третият е да си различен. Определено творби на мои колеги са ми повлиявали, но осъзнах че така няма да бъда забелязана, а си оставам само едно бледо копие. Тогава се върнах към техниката на дедите ми и тя направи моя стил различен. Нарича се ангобна техника. Това е разтвор на бяла глина, която се оцветява. Не е глазура. Те обикновено са ярки, с много наситени цветове, а ангобата не е така пигментирана и тоновете й са меки и пастелни. Тези нюанси са много характерни за мен, както и графичният рисунък.

В Троян не е рядкост жена да е майстор на керамика. Тук занаятът процъфтява, тъй като почвата не е подходяща за обработване и земеделие. Не е плодородна, но е с много добри пластични свойства. Първите си продажби Ралица прави покрай своята майка, която е учителка по френски език. В дома им гостуват чуждестранни туристи и освен произведенията на баща й, забелязват и нейните. В момента те се изнасят в Германия, Франция, Англия и САЩ.

Процесът на създаване на керамика е доста технологичен. Трябва много добре да познаваш материалите, с които работиш. Най-краткият период на работа е около две седмици, дори да става дума само за една чаша – казва Ралица Йовкова и добавя:

В началото, като всеки един млад автор, който иска за бъде забелязан, започнах да работя на консигнация с много малки магазинчета. Така ме забелязаха по-големи клиенти от морските курорти и направиха поръчки за целия сезон. Това бе голямо щастие за мен. Спрях да търся купувачи, самите те започнаха да ме намират. Получих поръчки и от големите градове на страната, както и от Германия. Работех предимно с българи, живеещи там, които продаваха продукцията ми. По същия начин се случиха и нещата в САЩ. Всеки десен си има почитатели.Черно-бялата серия, която започнах първа, продължава да има голям успех във Франция. По-меките нюанси на зеленото се търсят в Германия, а по-цветната керамика допада на руснаците.

Според Ралица, за да може един керамик да създава сервизи и всякакви фини съдове, са нужни поне седем години опит. И зад всичко това стои много труд, търпение и любов.

Снимки: личен архив