Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Лазаре, драго ли ти е“

БНР Новини
6
Снимка: БГНЕС

Седмица преди Великден и ден преди Цветница църквата прославя възкресението на Лазар. В българския фолклор този празник се свързва с пролетта като преходен период и символ на възкресението на живота, пробуждането на природните енергии, на младостта и новото начало.


Лазаре, излез вън! – според евангелските текстове с тези думи Христос се обърнал към своя приятел и извършил чудодейното му възкресение.



Лазаре, драго ли ти е, че иде пролет весела
– питат митичния Лазар в някои народни песни, изпълнявани на празника. Описва се и настъпването на пролетта, когато всичко от земя излиза, всичкото цвете разцъфва. В песента на Галина Дурмушлийска е разцъфнал червеният трендафил и моравият люляк. А млада невеста седи под люляка и ниже бял и червен трендафил, за да го сложи на шапчицата на своето дете.


Лазаруването е обред, който има огромно значение за социализацията на младите момичета. Счита се, че мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи. Освен това може да я открадне змей и да се ожени за нея. Групите от лазарки обикалят цялото село. Вярва се, че носят на всички здраве и благоденствие. Песните се предават от тези, които вече са участвали в обичая. Разучаването им става от средопостница (средата на постите преди Великден). Някои от текстовете са пожелания към самите лазарки: Иди си, иди, Лазаре. Догодина пак да дойдеш. Ако не ме завариш (сред момите, а съм сред невестите), кукла ще ти донеса. Девойките обещават на Лазар и по-богати дарове, ако на следващата година ги завари с дете на ръце.





Лазарски песни има за всеки член от семейството, за различни професии и занятия, дори за момината градинка и за трендафила, под който са поставили котела с пръстените за наричанията на Цветница.

Ако в къщата има мома, която не е сгодена, ѝ пожелават с песен скоро да се задоми.




Тук ми казаха, Лазаре, (че има) мома хубава, мома гиздава. Да излезе, да я видим дали е годена, ако не е да я годим навръх Великден с пъстро яйце, да я оженим навръх Гергьовден – с шарено агне

Домакините даряват момичетата с бели яйца и пари. Парите те ще си разделят по-късно, а яйцата ще боядисат за Великден.


Описвайки символичен кръг, лазарките задължително се връщат там, откъдето са тръгнали. През цялото време пеят, танцуват, а ако срещнат пътник, изпълняват за него специални песни. Вечерта се разделят и се уговарят къде ще се срещнат на другия ден, за да извършат кумиченето – още един важен предженитбен обред.


Снимки: БГНЕС, архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Градска естетика и поминък, свързан с морето – животът в древния град Анхиало, днешно Поморие

Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..

публикувано на 02.09.24 в 09:45

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..

публикувано на 02.08.24 в 09:20
Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..

публикувано на 13.07.24 в 10:25