Последните дни преди Възкресение свързваме най-вече със страданията на Иисус Христос, който поема греховете на целия човешки род и доброволно жертва себе си, зада ни приобщи отново към Бога Отец. Кулминацията на тези страдания е Велики петък, денят, в който Божият Син е бичуван, обвинен, закичен с венец от тръни, обсипан с подигравки и плесници, разпънат на кръст и погребан. Осветен от Неговите страдания, кръстът от срамно средство за мъчителна смърт се превръща в символ на Спасението.
През тези дни Църквата призовава вярващите да станат съпричастни към страданията на Спасителя, да съпреживеят всичко онова, което Божият Син е понесъл за Човечеството. Евангелията на апостолите, които се четат на богослуженията, ни помагат да вникнем в същността на тези страшни и изпълнени с много символика събития. Иисус Христос е второто лице на Светата Троица, който идва на земята единствено и само воден от любов към човешкия род. Велики петък се пада в шестия ден на библейската седмица, това е денят, в който Адам посяга към дървото за познаване на „добро” и „зло” въпреки заръките на Бог Отец. Поради тази причина Христос понася страданията в шестия ден от седмицата, за да реабилитира първия Адам. Затова Църквата Го нарича вторият Адам.
Всички тези страдания Спасителят понася в името на Любовта - най-великата християнска добродетел и отличителен белег на християнина. „По това ще познаят човеците, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си.” - казва Христос. Самият Той ни дава пример за любов, дори и към враговете си и към тези, които го разпъват, той се моли до сетния си дъх ”Господи, не им зачитай този грях”.
Великата и спасителна същност на Христовото учение е Всеопрощението. Каквито и грехове да е извършил човек, след искрено и дълбоко покаяние Бог е склонен да прости на грешника. Един такъв пример е разбойникът, прикован до Спасителя. След като чува искрената му изповед, Христос го взима със себе си в Рая.
Според християнските традиции на деня, в който Христос е прикован на кръста, Разпети петък, се спазва пълен пост до опелото и не се яде нищо. На престарели, немощни и болни се разрешават само хляб и вода. Това е денят за дълбоко покаяние и преклонение към жертвата на Спасителя. Истински вярващите хора не се замислят над храната, а за смисъла на Христовите страдания на кръста и Неговата смърт.
В края на Великата седмица всички, които са постили, се изповядват и взимат причастие. Както по време на целия пост, така и в дните преди Възкресението християните, които искат да се причестят, обръщат особено внимание на чистотата на мислите, чувствата, намеренията си и най-вече на делата си.
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей...
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...