Космосът и небесните тела винаги са вълнували съзнанието на човечеството. Колкото и красиво да ни изглежда звездното небе, то все пак крие не малки опасности, а те често са продиктувани от изострените геополитически отношения тук, на земята. Представете си, че астероид попадне върху враждуващи зони на земята. Той може да се изтълкува като вражеско нападение, а оттам да последва и отговор с ядрения арсенал на противника. Подобен конфликт едва не се разрази през 2013 г., когато астероид удари Земята близо до руския град Челябинск.

Опасност от такъв характер е описана като хипотеза във филма от 80-е год. на миналия век „Космос“ на легендарния американски астроном Карл Сейгън. Творбата е вдъхновила стотици млади хора по цял свят, които казват, че Сейгън е променил мирогледа им и е събудил интерес към науката за цял живот. Сред българските учени от БАН, повлияни силно от идеите на американския астроном, е д-р Пенчо Маркишки. Според него теоретичните познания за планетите са важни, но много по-полезно е, да можеш на практика да откриваш съзвездията, когато погледнеш към небето. Спомня си, че освен от звездите, бил привлечен от оптиката и сглобил първия си телескоп с подръчни средства. Преди 40 години в България не е имало разнообразие от фабрични уреди за наблюдение. Първите си любителски наблюдения д-р Маркишки направил от лещи за очила и диапроектори, с които тогава са се прожектирали филмчета за деца. Днес науката много е напреднала, а един добър бинокъл за астрономически наблюдения струва около 100 лв.

В момента в България има няколко астрономически обсерватории, които са се превърнали в истинска атракция за туристите през лятото. Във Варна, Смолян, Димитровград и Кърджали, редом с научните наблюдения, се провеждат и беседи за любители. Целта е да се популяризира астрономията, като се правят прожекции в планетариумите, със симулация на различни космически явления – казва д-р Пенчо Маркишки.

Най-известната – обсерваторията в Рожен беше открита през март 1981 г., когато се честваха 1300 години от основаването на Българската държава. По този повод бяха открити и други важни обекти в страната. От тогава до днес всяка ясна нощ на Рожен и в обсерваториите в Белгорадчик се работи.

Наблюдават се галактики и много далечни обекти. В България има традиция да се работи по т.нар. променливи звезди, което изисква наблюдения в продължение на години и обобщаване на резултатите, събирани дълго време чрез статистика. Промените на звездите и на техния блясък се дължи на различни процеси, ставащи на тяхната повърхност. Наша основна задача е изследването на такъв клас звезди, а при тези обекти откритията не стават отведнъж, както може би много хора си представят.

Първата обсерватория в България е от 1897 г., намира се в Борисовата градина в София и все още там се обучават студентите от СУ „Св. Климент Охридски”. Университетските обсерватории също работят по различни научни проекти. Проблемът е, че в големите градове не може да се поставят големи телескопи. Там пречи градското осветление. Ако сега сте далеч от града и искате да наблюдавате нощното небе над България, то крие за вас прекрасни изненади. Какви са те, научаваме от астронома д-р Пенчо Маркишки:

Вечер след стъмване, когато времето е ясно, в посока югоизток може да се види планетата Юпитер. Тя е втората по яркост след Венера. До скоро се наблюдаваше като звезда Вечерница, но от края на април се наблюдава като Зорница. Зорницата и Вечерницата са една и съща планета – Венера, това го е разбрал още Питагор. Юпитер е много интересна планета, с увеличение 70-100 пъти с любителски телескоп, тя показва своите спътници. А при по-големи увеличения се виждат облачните ивици в нейната атмосфера. Истинска атракция е за хора, които за първи път поглеждат през телескопа. Около 2,30 след полунощ изгрява Сатурн, пак на югоизток. Той е интересен със своите емблематични пръстени и могат да бъдат забелязани дори с далекоглед. Освен двете планети, в момента са видими и две комети, които представляват интерес за хора с по-специални познания в астрономията.

Снимки: БГНЕС, nao-rozhen.org и личен архив