„Здраве и красота с натурални и био продукти“ – това е мотото на първо по рода си изложение на производители от страната, което се провежда в най-стария търговски комплекс в столицата – ЦУМ. Целта е на едно място да се съберат доказали се производители на качествени био храни и напитки, билкова и натурална козметика, етерични масла и продукти от природата. В центъра на това първо изложение, организирано от Българската търговско-промишлена палата са поставили ароматните масла, добити от лавандулата и розата.
Изложбеният щанд на Зюмбюл Фучеджиева от Шумен привлича с аромата си още от вратата посетителите на изложението. Нейната дейност е свързана с отглеждането на лавандула. Цикълът е напълно затворен и започва от обработката на земята за засаждане на семената на лавандулата до пакетирането на готовите козметични продукти, съдържащи етерично масло, сух цвят или цели стръкове от благоуханното растение. Зюмбюл казва, че по професия е балерина, но се е отказала от изкуството. Сега заниманията с лавандула изцяло запълват времето и професионалните й планове. Продукцията си реализира предимно на българския пазар, но има постоянни клиенти, които купуват нейните изделия в Англия, Холандия и Франция. Младата жена следи пазарите и казва, че в момента България е лидер по производство и износ на лавандула в цял свят. По думите й, тази култура е много търсена както в козметичната индустрия, така и във фармацевтиката, за перилни и почистващи препарати, а също и за декорация на жилища и изложбени площи. От самото отглеждане на растението, до крайния продукт, всичко правя съвсем сама – твърди Зюмбюл Фучеджиева и изброява списък от продукти и препарати, направени с лавандула. Нейните фаворити са сапуните и солите за вана, които използва, за да има енергия и тонус в началото на всеки работен ден. И още от Зюмбюл Фучеджиева:
В страната се забелязва интерес към лавандулата, но хората все още не познават добре лечебните свойства на това растение. Когато си пазим енергията за следващия ден и да възстановим силите в организма, лавандулата е много добър помощник при това възстановяване. Аз най-често използвам сапун и соли за вана с лавандулово масло. В съчетание с морски соли, лавандулата премахва болестотворните бактерии, а освен това пречиства от токсините. Най-важният ефект от лавандулата, която произвеждам, е, че сутрин, когато стана, ми дава тонус, настроение и сили за новия ден. Този род производство на етерични растения може да бъде поминък за едно семейство, стига човек да има желание, време и енергия, която да насочи изцяло към работата и то без почивен ден. Всичко останало е въпрос на късмет.
Калина Илиева е мелничар с дългогодишна практика. Нейната мелница работи във врачанското с. Горна Кремена. Отскоро работи и в малка хлебопекарна в кв. Стрелбище в София. На изложението за биопродукти участва с надеждата да бъде чут гласа на малките производители като нея. Калина Илиева пита как да се пребори за пазар, като срещу нея стоят големите търговци на брашно, а зад парите им са големи финансови кръгове. Въпреки това вярва, че ще дойде ден, когато опитът и знанията в хлебопроизводството ще се ценят повече, отколкото е сега. В своята хлебопекарна Калина обяснява на всеки един клиент каква е ползата за здравето от хубавото брашно, направено не за да има дълъг срок на годност, а за да е вкусен хлябът ни. И още от Калина Илиева:
Правим чисти натурални брашна, защото смятам, че трябва да се разчита на естествения продуктът. А технологията, която използваме, съществува от хиляди години. В нея е съчетан опитът, трупан от различни народи. Учих се от нашата родна традиция, но ползвах и чужд опит в подбора и смилането на житото. Изследвала съм състава на пшеницата, затова мога да кажа, че хлябът, който се прави с наше брашно, е балансиран. Хората рядко правят разлика. Диетолозите говорят за пълнозърнести брашна. Всъщност пълнозърнест хляб се прави от брашно, което е смляно и е с всичко вътре, т.е. триците, които аз давам за животните, там присъстват в хляба. Ние не влагаме най-едрата част от триците, оставяме я за кравите. В брашното влагаме пшеничен зародиш, затова казвам, че хлябът с наше брашно е балансиран. Съвременното мелничарство изхвърля тези зародиши, защото в тях са мазнините. Те са тези, които правят едно брашно малотрайно, затова в конвенционалното мелничарство пшеничния зародиш отива в боклука. Да, но тъкмо в него се крият вкусовете и ароматите, които правят хляба хубав. Затова в нашето хлебно брашно са както част от по-фините фибри, така и от пшеничните зародиши.
Снимки: предоставени от организаторите и Гергана Манчева
Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук екосистемите функционират по естествен начин. С други думи – животните и растенията съжителстват..
Днес, 30 януари, ще бъдат представени условията и сроковете за кандидатстване за новия етап от програмата EXPLORER на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Създадоха..
В крайдунавския град Свищов днес ще бъдат отбелязани 169 години от основаването на първото българско народно читалище . Честването ще се състои пред паметната плоча на Димитър Начович , където ще бъдат поднесени цветя. Читалището е открито в града..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
Икономисти и финансисти инициираха петиция с искане да не се отлага подаването на заявление за извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия за..
За бойкот на големите хранителни вериги в България заради спекулативно високите цени призова през "Фейсбук" заместник-председателят на ВМРО Карлос..