Парламентът одобри структурата и състава на новото правителство на България. Страната отново има коалиционен кабинет, оглавяван от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. За разлика от миналия път, когато партньор на ГЕРБ беше Реформаторският блок, сега по-малък коалиционен партньор в управлението е коалицията „Обединени патриоти”.

Структурата на новия кабинет на Борисов не се различава значително от тази предишния, но съставът му поднесе някои изненади. Въпреки чувствително по-малката електорална тежест на „Обединените патриоти”, от общо четирима вицепремиери двама са лидери на нейни формации– председателят на МВРО Красимир Каракачанов и председателят на НФСБ Валери Симеонов. Същевременно двама министри, посочени от „патриотите“ – този на екологията, предложен от ВМРО (Нено Димов) и този на икономиката , номиниран от „Атака“ (Емил Караниколов), са смятани за близки до ГЕРБ. Понеже някога Димов беше заместник-министър на екологията в правителството на Иван Костов, някои възприемат назначаването му и като реверанс към непредставената този път в парламента десница. Изненадите не се изчерпват с това, но дори само изброените показват, че при формирането на кабинета са търсени сложни равновесия. Окончателен вариант на тези равновесия предстои да видим обаче през следващите дни, след окомплектоването на правителството със заместник-министри. Там където титулярът на даден ресор е номиниран от единия от коалиционните партньори, в интерес на баланса на интереси задължително ще има негов заместник, номиниран от другия коалиционен партньор.

По отношение на намеренията на новата управляваща коалиция изненади няма. Премиерът Борисов потвърди, че ще продължи политиката на евроатлантическа интеграция, определи валутния борд като безалтернативен и обеща да продължи съдебната реформа и да създаде нов ред за борба с корупцията.

БСП гласува против правителството на Борисов заради идейни и програмни различия и отново потвърди намерението да бъде опозиция и алтернатива на новото управление.

С аргумента, че ГЕРБ за втори път е избрала коалиция, от която не може да се очаква стабилност и реформи, против гласува и ДПС. Особено сериозни резерви движението има към участието в управлението на партии, които изповядат агресивен национализъм и само са сменили речника си, за да влязат във властта. Категоричността, с която движението заяви позицията си от парламентарната трибуна, поражда съмнение в предположенията, че макар и извън управлението, то ще дава парламентарна подкрепа на новата коалиция.

На този етап подкрепа обеща партията „Воля” на бизнесмена Марешки, но с уговорка, че ще следи „под лупа“ дали с действията си кабинетът оправдава даденото му доверие в аванс.

В крайна сметка „за“ новото правителство гласуваха ГЕРБ, „Обединените патриоти” и „Воля”, а „против“ – БСП и ДПС. Новото правителство е девето коалиционно в България от началото на демократичните промени през 1989 г., и трето оглавявано от Бойко Борисов от 2009-та насам. Коалиционните партньори имат в парламента 122 гласа, или само един повече от нужните за обикновено мнозинство. Обстоятелствата подсказват, че както и предишното, новото управление ще се ползва в законодателния орган на страната с променлива, плаваща подкрепа.