Провелата се в Брюксел последна среща на върха на НАТО приключи за 6 часа, като прие без обсъждане предварително съгласувани решения, включително и с България. Позициите на София по тях бяха ясно заявени седмица преди форума пред генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг от министрите на външните работи и на отбраната – Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, а пред Военния комитет на алианса и от началника на отбраната – генерал-лейтенант Андрей Боцев.
Основно решение на срещата бе военните бюджети на страните членки на НАТО постепенно да се увеличат до 2 процента от БВП. Такъв ангажимент София по същество отдавна е поела, с намерение една пета от средствата да бъдат предназначени за модернизиране на въоръжените сили. Любопитно е, че в самия ден на срещата на върха между президента и премиера възникна спор как именно да се употребят средствата за модернизация – дали за закупуване на нов тип изтребител, на което държи президентът, или за въоръжения на сухопътните сили, както напоследък смята премиерът. Въпросът очевидно тепърва ще се обсъжда, но без да се поставя под въпрос ангажимента за военен бюджет от 2%. През миналата година България е заделила за отбрана около 1,3 на сто от БВП, спрямо 1,26% през 2015-а, а за 2017 г. се предвижда за тази цел да бъдат похарчени 1,63 на сто от БВП. Ръстът през последните три години показва, че 2% военен бюджет е трудна, но постижима задача.
Споделяно от България е и решението НАТО да се присъедини към коалицията срещу „Ислямска държава“. Това имаха предвид българските министри, когато в разговорите с генералния секретар на НАТО преди седмица се обявиха за по-чувствителен ангажимент на алианса в борбата с тероризма. Във военния комитет на НАТО генерал Боцев се солидаризира и с препоръка алиансът да прави повече за увеличаване на способностите на Ирак и други страни, които се борят срещу тази терористична организация. Сега, преди самата среща в Брюксел, президентът синтезира, че засилването на приноса на НАТО в борбата срещу тероризма е гаранция за намаляване на мигрантските потоци, което за България това е изключително важно. Важно според президента е и НАТО да даде сигнали на ангажираност към страните от Близкия изток в техните усилия срещу тероризма.
Солидарна е България и с решението за създаване на антитерористичен център за обмен на информация. В този контекст може да се каже, че след последната среща на върха на НАТО София не е изправена пред въпроса дали да изпълнява нейните решения, а как най-адекватно да го прави.
Близо 300 000 българи от страната и чужбина са участвали във втория Ден на четенето, който се състоя на 15 ноември, предаде БТА, позовавайки се на инициаторите. Празникът е бил отбелязан в 1078 училища, 238 библиотеки и читалища, 438 детски..
"Сила за новото поколение" е нова кампания срещу тормоза и насилието в училище, която ще преодолява агресията със силата на положителните послания. Тя е насочена не само към учениците, но и към родители, учители, институции, медии, които да..
В 0,50 ч. след полунощ Турция възстанови обработката на тежкотоварни автомобили през ГКПП „Капитан Андреево“, съобщи БТА, като цитира Агенция „Митници“. Преминаването беше нарушено заради въвеждането на Фаза 5 на европейската система за транзит..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този..