От картините й извира светлина, а мистиката, която ги обгръща, стаява послания отвъд нашия груб и материалистичен свят. В приглушението на багрите им пък е заключено познание, опазено по нашите земи още от древността.
Лили Димкова избира 113 картини, с които да разкаже извървения житейски, творчески и духовен път.
Тази ми изложба е юбилейна и ретроспективна – 50 години, откакто ми се даде този начин на работа, а именно да търся светлината, да търся най-красивото, което може да бъде в природата и в духа на човека – разказва тя за своите картини, изложени в галерията на ул. “Шипка”, 6. – Направила съм цял цикъл от титани на българския дух като Иван Вазов, Кирил и Методий, Васил Левски, Боян Мага, Св. Иван Рилски, Никола Вапцаров – просто тези дихания на духа, които с очите си ни говорят и ни помагат да израстваме.Отраснала в дома на великия народен лечител Петър Димков, художничката следва примера на своя баща – да служи на другите и да прави добро. Може би затова картините й пречистват и ни правят по-добри. Лили Димкова е родена през 1932 г., завършила е сценография в Художествената академия и е работила като художник по костюмите на много български филми. Картините й са показвани в музея на Николай Рьорих в Ню Йорк, в Сан Франциско, в Берлин, в Алжир, в Мароко, както и в галериите в цялата ни страна. Освен това Лили Димкова е последовател на Бялото братство и се прекланя пред познанието на Учителя.
Посвещавам тази изложба на Учителя Петър Дънов, защото в себе си съм приела неговото слово, което е чистото Христово слово – казва по този повод художничката и приканва всички ни – колкото можем, да служим на другите в доброто. Моят баща цял живот служеше на хората помагайки им, лекувайки ги. А аз се стремя с картините си да донеса нещо светло в душата им, нещо добро и когато те ги гледат, да се почувстват малко по-извисени, дай Боже!
Интересна е историята на портрета, който Лили Димкова прави преди години на Петър Дънов. Не случайно той е разположен на централно място в изложбената зала и посетителите виждат първо него.
Всъщност видях образа на Учителя – той някак си застана край мен и когато аз реших да нарисувам това, което беше пред очите ми, усетих изключителна безпомощност – спомня си за творческия процес Лили Димкова. – Тогава паднах на колене и казах – аз не мога да те нарисувам, нарисувай се сам. И ръката ми започна да се движи. Тъй че има нещо много съкровено в този портрет.
Лили Димкова казва, че и при рисуването на другите си картини е усещала невидимата помощ, която е движила ръката й. И тъй като цялото й творчество е мост между възвишеното и земното, тя обръща особено внимание на очите като преддверие към човешката душа.
Най-напред трябва да рисуваме не толкова лицето, колкото очите, защото именно чрез тях се показва духът на човека – вярва Лили Димкова. – И там търсим и виждаме най-съкровеното, най-чистото и най-хубавото в човека. Аз мисля, че всички носим дълбоко в себе си Божествената искра, но много пъти тя е като въгленчето, покрито с пепел. Ала то може да блесне наново – въпросът е какво ще повикаме и какво ще поискаме от човека.
В днешния ужасяващ свят на нарастваща агресия Лили Димкова обаче намира оптимизъм и упование в младите хора, които се събуждат за доброто и желаят да спасят планетата. Затова и в най-новата си картина художничката е изобразила млада жена с неземни очи, в които се чете молитвата „Господи, помогни ни да запазим природата на майката Земя”.
Снимки от изложбата: Диана Цанкова
Абстрактно, безпредметно, геометрично – това е цяла една смислово-градивна концепция, върху която стъпва изкуството на XXвек . Водещата и свързваща идея при него е свободата на автора, но и на неговата публика. Визуално, чрез геометричното изкуство..
VFU (Visionary Font Ultra) – това е наименованието на шрифт, с който третокурсникът от Варненския свободен университет, Володимир Федотов се представя на Международното триенале на типография в Полша. "За създаването на един шрифт е нужно..
За чудесата в живота, за способността ни да следваме пътя и да не предаваме вярата си е новият български филм "Не затваряй очи", който тръгва по кината в страната на 31 януари. Разказана накратко, историята е следната: един свещеник – отец Павел,..