Преди 141 години, през месец май, 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за когото любовта към родината е над всичко. "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави” – убеден е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския кораб „Радецки” от различни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите дрехи в уж градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев заставя капитана да свали въстаниците при Козлодуй. Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, по здрач един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.
Днес Ботев е сред най-обичаните ни национални герои, оставили светла диря в съзнанието на поколения българи. А гениалната му поезия и страстната му публицистика са скъпи на всеки от нас. От 1901 година насам 2 юни официално се чества като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България, а от 1948 г. точно в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно мълчание в цялата страна. В памет на великия българин и неговата чета, ежегодно от 27 май до 2 юни стотици поклонници извървяват 120-километровия път от Козлодуй до връх Околчица, наречен още Ботева алея. Специална възстановка на събитията, организирана от национално дружество “Традиция”, поддържа спомена за подвига и саможертвата на Христо Ботев и неговите четници.
На 16 януари Православната църква чества Честни вериги на св. ап. Петър, преподобни Ромил Видински и свети свещеномъченик Дамаскин Габровски. Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин) . Когато пораснал, избягал тайно от тях..
На 15 януари Православна църква чества светите преподобни Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар. Преподобни Гавриил Лесновски , заедно с преподобните Прохор Пшински и Йоаким Осоговски, е един от тримата..
На 14 януари Православната църква чества преподобните отци, избити в Синай и Раита и св. Равноапостолна Нина Грузинска. Няма точни сведения за времето, когато християнството проникнало на Синайския полуостров, но в началото на ІV век..
На 26 януари Православната църква чества преподобний Ксенофонт и семейството му и свети Амон. Преподобни Ксенофонт е знатен патриций от..
На 27 януари Православната църква чества Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст. Св. Йоан Златоуст (349- 407) е един от най-значимите..
Археологически разкопки в квартал Калето на крайдунавския град Лом разкриха останки от римски отбранителни съоръжения, датирани от I век след Христа...