Делчо Делчев е архитект от сдружение „Трансформатори”. Преди около 5 години, заедно със свои колеги от Университета за архитектура и строителство в София създава „Лаборатория за градски дизайн”. Най-посещаваното звено в нея е първата за страната Smartfablab, част от световната мрежа FABLAB. „Залата с машинки за дигитално прототипиране“ – това е простичкото обяснение, което арх. Делчев дава за Smartfablab. По думите му, това е лабораторията за „умно производство“, което предлага необятни възможности за експерименти и творчество с различни по вид и структура материали. Там се прави проектиране и изработка на роботизирани малки машини и фина електроника.

Наскоро участници в Умната дигитална работилница си направиха уреди, които мерят чистотата на въздуха и си ги сложиха по терасите на домовете, а това е само един от примерите за полезната дейност в нашата работилница – отбелязва арх. Делчев. – Изключително расте интересът към тези технологии, дори сега разширяваме работилницата си, за да може повече хора да се възползват от нея. Моделът, който ние налагаме, е „споделеното използване“, така че за много хора да е достъпно общото оборудване. Фактът, че много студенти идват да си правят курсовите и дипломните задачи при нас означава, че цената не е висока. Идват хората с различни идеи, а какво се случва с изработените от тях неща, ние не винаги разбираме. Един от щурите модели, направен при нас, беше дамски шал,  който, когато се носи, сигнализира, ако човек се е изгърбил. Така в работилницата могат да се направят много щури и полезни неща.

Когато младите  хора научат за новите възможности, те подхождат с голямо любопитство, много са отворени към новаторство:

Изключително вярваме в тях и се опитваме да ги стимулираме. За тази цел даваме стипендии на студенти, за да идват и да правят прототипи в работилницата ни – казва арх. Делчев и продължава. – Започваме наша кампания, с която целим да направим подобни места за майсторене в училищата. В кабинетите по трудово обучение на повечето места от 20 и повече години не се е случило нищо ново и позитивно. Ние искаме да репликираме стария модел на обучение, при който всички ученици получават едни и същи задачи. Сега времето е друго, затова ще им предложим нещо, позволяващо изцяло индивидуален подход и творчество. На такива места може и трябва да се стимулира индивидуалната креативност. Искаме децата да избират своите клубове по интереси и така едните да шият, другите да готвят, трети да правят мебели. По този начин младите хора правят първите стъпки в областта на предприемчивото мислене. С това трудът става привлекателен и желан.

Много често участваме с част от оборудването на „Умната работилница“ в различни изложения, където ни посещават и много деца. Предлагаме им сами да направят свой малък модел с 3D принтера. Той е в две форми, едното е ръчно – с 3D писалка, а второто е автоматизирано, посредством 3D лазерен принтер. Така могат да разберат лесно разликата между триизмерния печат, когато хванат писалката и в същото време сравнят с машинната изработка с лазер, която е по-бърза и прецизна. Въпреки предимствата на машината, ние много стимулираме ръчните технологии, защото във всеки човек дреме добър майстор. Наблюдавам децата и забелязвам, че те се интересуват много повече от това, което са направили сами с ръцете си. Това за нас е сериозен знак, че този род занимания трябва да се стимулират и образованието да им обърне голямо внимание. Време е творческите дейности да залегнат в основата на образованието, а не само да наизустяваме материал, който евентуално би ни бил полезен в бъдеще.

Снимки: smartfablab.org