Скоро след първото си посещение в Брюксел премиерът на Македония Зоран Заев направи официално посещение и в София. И двете си визити гостът определи като исторически и подчинени на целта Македония да получи подкрепа и помощ за членство в ЕС и НАТО. От София Заев призова евроатлантическото бъдеще на Македония да бъде подкрепено и от останалите й съседи. Зад този призив прозира готовност на новото македонско правителство да нормализира отношенията с Гърция, с която от години Македония спори за името си, със Сърбия, обвинявана от Скопие за намеса във вътрешните й работи, и с Албания и Косово, с които напоследък Македония изпадна в остри противоречия във връзка с аспирации на албанския фактор вътре в самата нея.
В София премиерът Заев заяви категорично намерение за преодоляване и на различията с България, като посочи, че Македония затваря една глава от историята на национализъм и омраза, и отваря нова глава на европейско бъдеще за всички. Потвърждение за това намерение е постигнатото съгласието България и Македония да подпишат на 2 август отлагания от години насам договор за добросъседство и сътрудничество. Датата на подписването е натоварена със силна символика, защото на нея се чества Илинденското въстание, определяно като връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи. Изборът на 2 август е недвусмислена демонстрация на решимост за съвместно честване на общи исторически събития и личности. Такава решимост премиерите Заев и Борисов демонстрираха още по време на самата визита на Заев, като се поклониха пред паметника на цар Самуил в българската столица. Самуил има паметник и в Скопие, а македонски политици и историци твърдят, че владетелят е техен национален герой. Явно обаче пътят към съвместните чествания още не е съвсем разчистен, защото Борисов даде да се разбере, че след като външните министри на София и Скопие направят последен преглед на договора за добросъседство, преди подписването му премиерите ще вземат решение какво значи "Обща история" и за кои конкретни периоди от миналото става дума.
На призивите на македонския министър-председател София отвърна с уверения за подкрепа в европейската и евроатлантическата интеграция на западната съседка. Премиерът Борисов отбеляза обаче, че приемането в НАТО и ЕС ще зависи предимно от самата Македония и нейната вътрешнополитическата стабилност. Подкрепа за евроатлантическата и европейската перспектива на Македония изказа и президентът Румен Радев, но с пожелания за устойчив климат на доверие между двете страни, за промяна в подхода на македонската делегацията към България в Съвета на Европа по отношение на процедурата по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, и за подкрепа за възстановяването и опазването на българските войнишки паметници в Македония.
Сред акцентите на разговорите беше и постигането на по-добра транспортна, енергийна и комуникационна свързаност между двете страни. Премиерите се съгласиха, че двустранната търговия и туристическият обмен може да бъдат значително увеличени. Констатирани бяха позитивни тенденции в двустранното сътрудничество в образованието и културата. Но такива акценти имаше и през 2012г. в разговорите на премиера Борисов с тогавашния му македонски колега Никола Груевски, а от тогава насам по отношение на тях е постигнат малък напредък. Видими развития по проекта за автомагистрала София-Скопие и за железопътна линия между двете столици още няма. Проектът за нов пропускателен пункт Клепалото между Берово и Струмяни, замислен още в началото на 80-те години на миналия век и актуализиран с междудържавна спогодба през 1999г., продължава да е само пожелание.
На фона на продължителния застой в отношенията между България и Македония всеки напредък е значим и приветстван. Медиите в двете съседни страни определят визитата на Заев в България като пробив и шанс. Добрите политически намерения на новите правителства в Скопие и София вече са заявени и идва ред да бъдат реализирани.
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този..