„Неизчерпаема сила”, „магично въздействие” – трудно можеш да опишеш само с няколко думи българските народни танци и да ги вместиш в рамката на някакво определение. Съхранили душевността на българите през вековете, те са жизненост и положителни емоции, вплетени в неповторимия неравноделен ритъм. Напоследък все повече млади хора, запленени именно от магията на народните танци, преоткриват тяхното богатство. Сред тях е и Мария Делимихалева, за която народните танци не са само освобождаване от стреса и напрежението, но и емоционално и психическо презареждане:

Усещаш нов вид енергия и когато се хванеш на хорото с хората до теб ръка в ръка, през теб сякаш протича някакво електричество и се чувстваш като едно цяло с тях – отбелязва Мария. – Обхванати от същия плам, същата страст, се впускаме в ритъма на българските народни танци. Само човек, който не се е докосвал до тяхната магия, няма как да го разбере. Освен това контактите, които създаваш с останалите хора, са невероятни. Ние установихме чудесни приятелства с всички тези хора, които са решили да посветят част от времето си именно на народните танци. Самата аз се радвам, че в днешно време все повече млади хора проявяват интерес към българския фолклор, имат желание да го изучават, да се потапят в него, в неговата атмосфера. Това е част от нас, от нашата същност, от това да се запазим наистина като народност, като хора, които имат ценно наследство. Затова ми носят толкова голямо удовлетворение, защото чрез танците допринасям да се запази нещо от нас, от нашия бит, от нашата култура. По този начин се превръщаме в пазители на българския фолклор, на българските традиции.

За хората, които веднъж  са се докоснали до ритъма на българските народни танци, удовлетворението във всяко отношение е несравнимо.

Със сигурност танците имат позитивно въздействие върху духа, след като носят такава положителна емоция и енергия – убеден е Данко Поляков, който поне два пъти в седмицата отделя време за народни танци. – Няма как да не започнеш да мислиш по-позитивно, да възприемаш положително нещата, да се опитваш да бъдеш едно цяло с другите, защото народните танци не са нещо индивидуално. За да влезеш в ритъма, ти трябва да бъдеш в синхрон с останалите, да намериш връзката с тях, понякога да пренебрегнеш собствените си емоции и настроения, да протегнеш ръка на човека, който може би в момента не е в нужното настроение. За мен лично има много положително въздействие, прави ме по-търпелив към хората около мен, по-отворен и съпричастен. Поне за времето, в което играя хора, сякаш се пренасям в друго измерение. Тогава всички забравяме дребните неща от ежедневието. Дори когато срещам някакви трудности, вместо да се отчайвам и обезсърчавам, се стимулирам да се развивам, да се променям, да усвоявам новото. Положително въздействие оказва и смехът, защото ние истински се забавляваме дори, когато срещаме затруднения при разучаването на стъпките или координирането на движенията на ръцете и краката.

За хората, които ходят редовно на народни танци, емоцията продължава и след репетициите. Те пътуват заедно не само из България, но и в съседните балкански страни, където редовно се организират фолклорни събития. Не пропускат и почивните дни, да се заредят с положителната енергия на природата, да отпочинат и да потанцуват на открито.