След като през юни бе на двустранно посещение в Турция, вчера премиерът Бойко Борисов посети отново южната съседка на България, този път за да участва в провеждащия се в Истанбул 22-и Световен петролен конгрес. И в трите си мандата досега премиерът води активна енергийна политика, а тя при ограничените природни ресурси на страната предполага силно международно сътрудничество. От форума в Истанбул Борисов се възползва, за да прецизира и съгласува с основни партньори на България енергийните приоритети на новия си кабинет.

В изказване пред участниците в конгреса Борисов представи проекта за европейски газов хъб „Балкан” като инфраструктура с голямо значение за разнообразяването на газовите доставки за Европа.. Като подчерта, че въпросният хъб предполага разпределяне на газови доставки от България, Румъния, Русия и Азербайджан, той напомни, че в проучванията за добив на газ в българската икономическа зона на Черно море вече участват едни от най-големите петролни компании в света.

Идеята за газов хъб „Балкан“ Борисов изложи в Истанбул в момент, когато Турция е на път да стане регионален лидер в съхранението на газ. Чрез предстоящото пускане в експлоатация на нови мощности в газовото хранилище под езерото Туз, Турция ще увеличи четири пъти капацитета си за съхранение на газ. Освен това, през май руската компания „Газпром“ започна да строи морския участък на проекта Турски поток, който ще минава по дъното на Черно море и ще излиза в европейската част на Турция, продължавайки към Гърция. Фактът, че независимо от тези обстоятелства Борисов представи проекта „Балкан“ в Истанбул показва, че правителството му не възприема доставките на газ за Европа през България като алтернатива на доставките на газ през Турция. Потвърждение на това е и фактът, че в разговори с турския премиер Бинали Йълдъръм Борисов определи като важна предстояща стъпка и изграждането на междусистемната газова връзка между България и Турция, за която се говори от доста време, но проектът реално не напредва. Освен това той увери, че правителството му ще подкрепя активно и развитието на Южния газов коридор, в който Турция е ключов участник.

Заедно със Северния коридор от Норвегия, Източния от Русия и Средиземноморския от Африка, Южният газов коридор ще бъде четвъртата голяма ос за доставки на газ за Европейския съюз. Освен Турция като ключова транзитна страна, този коридор предвижда и транзитни маршрути през Черно море и Източно Средиземно море.

Все в контекста на интереса от разнообразяване на газовите доставки в региона Бойко Борисов участва и в многостранна среща с президентите на Турция – Реджеп Тайип Ердоган, на Азербайджан – Илхам Алиев, на Сърбия – Александър Вучич и с премиера на Албания Еди Рама. Място в този формат на разговори България се полага освен друго и поради обстоятелството, че около 80 процента от всички компресорни станции на Балканите се намират на нейна територия.

В Истанбул Борисов потвърди пред руския министър на енергетиката Александър Новак готовността за сътрудничество с Русия в разширяването на националната газопреносна инфраструктура съобразно правилата на ЕС и намерението на правителството му да възобнови проекта за втора ядрена централа в Белене при условие, че бъде намерен стратегически частен инвеститор в проекта.